Лозарите внедряват прецизни технологии за спасяване на реколтата

Майските климатични аномалии, съчетаващи необичайни горещини и обилна влага, създадоха идеална среда за експлозивно разпространение на мана и сиво гниене у нас, съобщават от "Български фермер". Изправени пред риска от пълна загуба на продукцията, производителите изоставят остарелите графици за пръскане и преминават към прецизно земеделие, докато държавните институции и научните среди търсят спешни финансови и селекционни решения на задълбочаващата се криза.

„Правилото на трите десетки“ и инкубационният период

Развитието на най-опустошителните гъбни болести зависи изцяло от климатичните фактори. Според агрономите критичният момент настъпва при изпълнението на „правилото на трите десетки“ – леторастите достигат 10 сантиметра дължина, температурите се задържат трайно над 10 °С, а падналите валежи надвишават 10 милиметра в рамките на два дни. Тези условия активират зимуващите спори в почвата.

След първичното заразяване започва скрит инкубационен период. При топли майски дни с температури между 20 °С и 25 °С този времеви прозорец се свива до едва четири дни. Забавянето на третирането води до лавинообразно разпространение на заразата. Ситуацията се усложнява допълнително от появата на брашнеста мана, която процъфтява в гъсти и непроветриви масиви, и впоследствие създава микропукнатини по зърната – директен вход за фаталното сиво гниене.

Прецизното земеделие разделя сектора

Управлението на риска налага внедряването на софтуерни прогнози и локални метеорологични станции. Този подход намалява употребата на пестициди и предотвратява създаването на резистентни щамове.

„В крайна сметка, модерното лозарство се основава на едно просто правило - правилно решение в точния момент“, обобщават експертите от изданието.

Въпреки доказаната ефективност, технологичният преход създава сериозно неравенство. Модерното оборудване изисква огромни първоначални инвестиции, които се оказват непосилни за стотици малки стопанства, особено в планинските райони. Това води до осезаем спад в техните доходи и ги прави силно уязвими към капризите на времето.

Застраховки, суша и нови хибридни сортове

Проблемите на лозарите не приключват с пролетната влага. Практиката показва, че след дъждовните периоди често следва тежка суша, която предизвиква воден стрес в растенията. По официални данни едва 1 процент от обработваемата земеделска земя в България разполага с адекватно напояване, което лишава стопаните от основен инструмент за контрол.

За смекчаване на икономическите удари, Държавен фонд "Земеделие" активира мярка за застраховане на винени лозя, като приемът на документи продължава до 15 юни 2026 година. Покритието включва щети от бури, слана и вредители, но фермерите получават обезщетения единствено ако унищожената реколта надхвърля 30 процента от средния исторически добив на масива.

Успоредно с административните мерки, научната общност разработва дългосрочни решения. Българските институти, включително Селскостопанската академия, вече тестват нови хибридни сортове като „Найден“, „Милкана“ и „W39“. Тези селекции са създадени с цел бърза аклиматизация към съвременните екстремни условия и притежават висока вродена резистентност към агресивните гъбни патогени.