ГПК позволява "екзекуция преди присъда" – лукс, непознат в истинските правови държави

Случаят с блокираните банкови сметки на популярния влогър Кирил Вълков (Киро Брейка) предизвика вълна от подигравки и коментари в социалните мрежи. Но ако оставим настрана личността на потърпевшия и "войната" му с адвокат Христо Расташки, на повърхността изплува една страшна диагноза за българската правна система. Диагноза, която засяга всеки обикновен гражданин – от пенсионера до собственика на малък бизнес.

Презумпция за виновност по банкова сметка

В емоционалното си обръщение Вълков нарече случващото се "пладнешки обир" и "терор". И макар юридическият термин да е "обезпечение на бъдещ иск", ефектът е точно такъв. Българският Граждански процесуален кодекс (ГПК) съдържа "атомна бомба", която може да бъде пусната върху всеки: възможността сметките ви да бъдат запорирани на мига, само защото някой твърди, че му дължите пари или сте го обидили.

Вълков е прав да бъде бесен. В една нормална правова държава това е недопустимо.

Защо в Лондон и Берлин това не може да се случи?

Ако "враговете" на Брейка бяха завели делата във Великобритания, щяха да се сблъскат със стена. Там заповедта за замразяване на активи (Freezing Order) се издава изключително трудно. Ищецът трябва да докаже пред съдията не просто, че е обиден, а че ответникът активно крие пари с цел измама.

Нещо повече – в САЩ и Западна Европа, ако искаш да блокираш парите на някого преди края на делото, си длъжен да внесеш огромна парична гаранция. Тя служи като застраховка: ако загубиш делото, парите ти отиват директно при жертвата като обезщетение за стреса и блокирания бизнес.

В България тази "спирачка" липсва. У нас запорът е евтин и достъпен "спорт". Достатъчно е да убедиш районен съдия (било то в Троян или Тутракан), че искът ти е "вероятен", и системата сработва като гилотина.

Капанът без изход

Най-циничното в ситуацията е липсата на "предпазен клапан". В Германия законът автоматично защитава средствата, нужни за "скромен живот". В България запорът често пада "на едро" върху всички сметки. Човек се озовава в ситуация, в която не може да си купи хляб, не може да плати на адвокат, за да се защити, и не може да плати тока си.

Това превръща съдебната система в перфектния инструмент за рекет. Не е нужно да осъдиш някого, за да го съсипеш. Достатъчно е да му запорираш сметките за година-две, докато делото се точи. Тогава той сам ще дойде да моли за споразумение.

Днес е Киро, утре сте вие

Лесно е да се смеем на инфлуенсъри, когато попаднат в капана на системата. Но истината е, че Киро Брейка в момента е лицето на един структурен дефект. Това, което той нарича "мафия", всъщност е текст в държавен вестник, гласуван от депутати, които никога не са се сблъсквали с реалността.

Докато този текст съществува в сегашния си вид, никой не е застрахован. Всеки "шушляк" (по думите на Вълков) с добър адвокат и малко пари за държавна такса може да превърне живота ви в ад. И то напълно законно.

Така че, когато Киро Брейка крещи срещу "селските тарикати", той крещи срещу една система, която отдавна е забравила, че правото съществува, за да пази хората, а не да ги мачка.