Екипът на доц. Стойно Стойнов от БАН се нуждае от спешно финансиране за GPU сървър, докато държавата абдикира

Учени от Института по молекулярна биология (ИМБ) към Българската академия на науките са блокирани на крачка от потенциално революционно откритие в лечението на онкологични заболявания. Причината не е липса на експертиза, а липса на хардуер. Екипът, който преди по-малко от година получи световно признание за картографирането на движението на ДНК и хромозомите, сега е възпрепятстван от банална липса на изчислителна мощ.

Парадоксът е налице: докато държавата налива милиони в инфраструктурни проекти със съмнително качество, елитни български изследователи са принудени да търсят публичност, за да закупят един сървър.

Механизмът на "безсмъртието"

Екипът на доц. Стойно Стойнов работи върху дешифрирането на специфичен механизъм, който позволява на раковите клетки да постигнат своеобразно "безсмъртие". При нормалното клетъчно делене краищата на хромозомите, наречени теломери, се скъсяват, което естествено води до смърт на клетката. Раковите клетки обаче успяват да "хакнат" този процес.

"Любопитно е, че въпросният механизъм на алтернативно удължаване на теломери се оказва, че заимства от добре изучаваните механизми за поправка на ДНК", обяснява Петър-Богомил Кънев от ИМБ, цитиран от bTV.

Силвия Върхошкова, част от изследователския екип, допълва, че процесът е избирателен и засяга само най-скъсените теломери при определени хромозоми, което го прави труден за проследяване без високотехнологична апаратура.

Технологичната преграда

Изследването е на етап, който генерира огромни масиви от данни. Новите микроскопи, с които институтът работи, създават по няколко терабайта информация дневно. За да бъде тази информация анализирана и моделирана, е необходим специализиран GPU сървър за машинно обучение (AI).

"Това, което за съжаление нямаме, е сървър, за да се обучат мрежите, за да се използва за анализ на изображения", признава доц. Стойно Стойнов. "Анализът на тези данни е невъзможно да стане на компютрите, които имаме в момента."

Залогът: Лечение на детски тумори

Ако българските учени успеят да изолира този механизъм, това би отворило вратата за нови терапии, насочени към едни от най-агресивните злокачествени заболявания – педиатричните тумори и рака на костите и мозъка.

Румен Стаматов от екипа съобщава за първи успехи: "Успяхме в този експеримент да наблюдаваме, че това се случва само при две хромозоми. Което е изненадващ резултат, тъй като не беше известно досега."

Въпреки успеха, работата е в застой заради липсата на адекватно финансиране за техника. Ситуацията повдига въпроса: трябва ли българската наука да разчита на дарителски кампании, за да върши работата, която е от стратегическо значение за националното здраве?