Всеки пети у нас получава минимално възнаграждение

Над 1 360 000 българи живеят с доход под линията на бедност, съобщават от Bulgaria ON AIR. Докато правителството предлага прагът да бъде увеличен с 13,4 процента, синдикатите настояват за промяна в методиката и връщане към формулата отпреди 2019 година.

Европейска методика и изоставащи доходи

„Добре е, че съвсем навреме правителството подложи на обсъждане предложението за линията на бедност. Европейската методика за изследването на начина на живота - SILK, всички я използват. В България следваме линия на бедност от 2006 година - навечерието преди да влезем в Европейския съюз. През 2019 година тази линия започна да се изследва с европейската методика. През 2021 година изцяло минахме линия на бедност по европейските стандарти“, заяви бившият социален министър Христина Христова.

Икономистът и председател на Българската макроикономическа асоциация Васил Караиванов обясни, че линията на бедност представлява минималното ниво, необходимо като доход за преживяване.

„Хора, които не се трудят - пенсионери и хора, които нямат възможност да работят - това е минималното ниво на доходите за тях. Линията на бедността все още изостава от минималната работна заплата, доближава я, но това е в резултат на обективни икономически процеси в страната“, допълни Караиванов пред медията.

Тревожен дял на работещите бедни

Според Христина Христова социалните плащания на много граждани ще се повишат от януари 2027 година. Тя обаче подчерта сериозен проблем на пазара на труда.

„Тревожното при нас е, че обичайно относителният дял на работещите от ЕС се движи между 2-5% до 7% максимално. При нас между 20-25% от хората получават минимална заплата. Някои от тях може да са в сивата икономика и е работа на държавата да провери наистина ли сме с толкова ниско образование и квалификация“, посочи тя.

Бившият министър отбеляза, че голяма част от пенсионерите живеят с изключително ниски доходи, въпреки че България е на едно от първите места по ръст на доходите в Европейския съюз.

Социален пакет и очаквания за инфлацията

„Има добри намерения за социалните плащания. Добре е, че мислят за социален пакет, защото има хора, които не могат да се справят без тези помощи. Става въпрос за семейните помощи за деца, за еднократните помощи при раждане на дете. Разбрах, че се обсъжда и увеличаване на майчинството за втората година, което да е близо до минималната заплата. Имаме най-дългия отпуск за майчинство в ЕС“, изтъкна Христова.

Относно макроикономическата рамка, Васил Караиванов коментира ценовата динамика през изминалия сезон: „Инфлацията трудно изчезва. За летните месеци се намалиха цените на плодовете и зеленчуците, както и на някои хранителни стоки. Имаме намаляване на ценовото равнище“.