Една трета от бюджета на домакинствата отива само за храна

Доцент Стоянка Черкезова предупреди за реален риск от връщане на бедността в България към високите нива от 2021 година и критикува забавените реакции на изпълнителната власт по отношение на сигурността в Черно море. Кандидатът за вицепрезидент в двойка с кандидата за държавен глава Иван Христанов очерта основните икономически и геополитически заплахи пред страната като специален гост в студиото на предаването „Денят на Дарик" по Дарик Радио с водещ Божидар Русев.

Ударите с дронове и сигурността в региона

Изявлението идва в момент, в който президентът Илияна Йотова обяви, че България и Румъния ще поискат спиране на всички бойни действия с дронове в Черно море и вписване на извънредна точка по темата на европейската среща на върха, както и използване на системата BG-ALERT при опасни плаващи предмети. Според доц. Черкезова обаче случващото се във водите край страната не бива да се разглежда изолирано, а като част от много по-широка картина на ескалация от месец юли насам.

„Обстановката е изключително турбулентна. Ние не можем да гледаме само това, което се случва в Черно море. Трябва да погледнем по-голямата картина. Имаме разполагане на части на НАТО в Безмер. Имаме подозрения за иранска намеса. Имаме събитие в Полша, което унищожава станциите на „Старлинк". Имаме такова събитие в България, което се случва при пълно затъмнение, за което разбираме едва сега. Имаме два взрива в складовете на „ЕМКО". Имаме два пъти удар с дрон в Черно море", заяви доц. Стоянка Черкезова в ефира на Дарик Радио, а в хода на разговора с водещия бе уточнено, че при ударите с дронове вече са поразени общо четири търговски кораба.

Тя обърна внимание и на глобалните геополитически процеси, посочвайки разговорите между президентите Доналд Тръмп и Владимир Путин за износ на дизел, както и слуховете за техни взаимни отстъпки около Иран и Украйна. На този фон кандидатът за вицепрезидент определи като закъсняла рязката ориентация на министър-председателя Румен Радев към спешно закупуване на антидрон защита.

„Тук обаче тази закъсняла реакция буди други въпроси. Дали пък, когато е в толкова кратки срокове и толкова бързо се ориентираме към това, няма да ни излезе по-скъпо?", коментира доц. Черкезова пред Божидар Русев, допълвайки, че навременните действия биха спестили средства на държавата.

В хода на интервюто тя критикува и дипломатическия подход на премиера Радев спрямо руския посланик Елеонора Митрофанова. Според нея дипломатът е трябвало да бъде извикан още при предишните нападения с дронове, и то във външното министерство, а не при министър-председателя.

„Трябваше по-рано да бъде привикана г-жа Митрофанова. Дори виждате, че има и коментари, че трябваше директно да се комуникира на едно и също равнище, а не на равнище посланик – министър-председател. За мен това е ясно послание, че имаме уважение от негова страна. Определено не беше добър политически ход според мен", подчерта гостът в студиото. По думите й последвалите думи на премиера, че няма логика Украйна да атакува собствените си кораби и резултатът е в полза на Русия, са направени под натиск, а изявлението му в парламента ден по-късно — че Митрофанова го е уверила за липса на руски удари — показва политическо лавиране и неясна посока вместо реален баланс.

Консултации с НАТО и отношенията на „Дондуков"

Доцент Черкезова подкрепи идеята България да активира член 4 от Северноатлантическия договор, като обясни пред слушателите разликата с член 5, за да разсее страховете от пряко въвличане във военен конфликт.

„Да, бих призовала. Зная, че това изглежда притеснително. Имаме икономическа зона, но въпреки това вече имаме доста основания да търсим консултация с нашите съюзници. Член 4 от договора за НАТО е консултация с партньорите. Член 5 е този, който поставя началото на въвличане във война. Член 4 е доста по-мек, по-безопасен вариант, в който обаче ние трябва да подсигурим нашата сигурност", поясни тя. Според нея общата позиция с Румъния е добра, но недостатъчна стъпка, а призивите на нейни опоненти в кампанията за излизане от Европейския съюз, еврозоната и НАТО биха направили много лоша услуга на страната.

„Част сме от НАТО, част сме от Европейския съюз. И нашите интереси трябва да бъдат защитавани вътре в рамките на тези съюзи. Когато имаме съюзници, това не означава, че ние не можем, докато имаме съюзници, да имаме собствени интереси. Когато имаме собствени интереси, не означава задължително да бъдем сами", категорична бе доц. Черкезова.

По отношение на взаимодействието между институциите тя посочи, че президентът не трябва да води война с Министерския съвет, но е длъжен да бъде коректив и да настоява за прозрачност при липса на информация. Тя изрази силно съмнение, че настоящият държавен глава Илияна Йотова може да изпълнява тази роля спрямо премиера Румен Радев, като посочи за пример дългото несвикване на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) и изчакването на президентството да чуе позицията на правителството, преди да излезе със свое становище.

„Тя все пак спомена член 4 на НАТО, с което се опитва да се разграничи, обаче моето тълкуване на фона на предишните й действия е, че това е просто едно чисто политическо пиар действие в рамките на кампанията", заяви кандидатът за вицепрезидент, определяйки досегашното поведение на Йотова като унифициране на политиката в едно партийно направление и роля на сателит.

Работещите бедни, неравенствата и минималната заплата

В икономическата част от разговора в „Денят на Дарик" доц. Стоянка Черкезова, която е демограф с образование и по прогнозиране и планиране на икономическите системи, представи подробни статистически данни за социалното разслоение. Тя посочи, че делът на хората в риск от бедност и социално изключване у нас е бил 31,7% през 2021 година и е спаднал до 29% през 2025 година, докато средното ниво за Европейския съюз се е понижило от 22,1% на 21%. Така в момента в риск от бедност живее около една трета от населението на България срещу една пета средно за Европа.

„Хипотезата ми е, че отново ще се върнем поне към равнищата на 2021 година, може дори да ги надминем. С това, което наблюдаваме като растеж на цените и реалната покупателна способност на доходите в България. Говорим за 5% инфлация. Това не е малка инфлация, но все пак не е това, което се усеща в джоба на българина, това, което коментират хората", предупреди доц. Черкезова, като се позова на данните от края на август и на срещите си с граждани в препълнена зала в Бургас заедно с Иван Христанов. Тя изтъкна, че средно една трета от бюджета на българските домакинства отива за храна, което ги прави изключително уязвими при поскъпване на хранителните продукти, тока, водата и отоплението.

Още по-тревожна според нея е тенденцията при работещите бедни — хората, които полагат труд, но общият доход на домакинството им остава под линията на бедност на човек. Докато средно в Европейския съюз техният дял намалява от 9% през 2021 година на малко над 8% през 2025 година, в България се отчита обратен процес.

„България е с притеснително високи стойности. През 2021 година – 10% работещи бедни. През 2025 година – почти 12% работещи бедни. Не е просто, че не се справяме с този висок дял, а имаме и увеличение. При нас се увеличава, в Европейския съюз намалява. Навсякъде се повишават цените в Европейския съюз. Просто при нас това, което се случва, е с доста по-сериозни темпове", обясни тя в студиото.

По отношение на подоходното неравенство доц. Черкезова посочи, че въпреки лекия спад до коефициент от 7,4, най-богатите 20% от българите продължават да получават седем пъти по-голям дял от общите доходи спрямо най-бедните 20%. Коефициентът на Джини у нас достига 37,7% (почти 38%) при средно около 29% за Европейския съюз. Според нея за това са виновни системната липса на преразпределение, плоският данък, лобитата и корупцията, които насочват добавената стойност към най-богатите 10% и дори 1% от населението, докато българската средна класа остава тясна и концентрирана опасно близо до линията на бедност, вместо около медианата.

Тя коментира критично и подготвяната нова методика за определяне на минималната работна заплата, в която се обвързва възнаграждението с производителността на труда и с малката потребителска кошница. Макар да призна икономическата логика заплатите да не изпреварват производителността, доц. Черкезова определи момента за въвеждане на мярката като крайно неподходящ. Според нея опитът на правителството да овладее инфлацията чрез свиване на потреблението на практика отнема доходи от най-бедната прослойка. Освен това липсата на прозрачност за това кои стоки влизат в малката и голямата потребителска кошница създава риск от манипулации.По нейните думи подобно разписване на постановлението позволява жонглиране с данни, за да се напаснат числата към нуждите на държавния бюджет за сметка на уязвимите групи, което може да породи социално напрежение и пряка заплаха за националната сигурност.

„Президентът е гласът на хората. Той може да застане и ясно да обясни всичките тези неща. По-силен глас от гласа на президента и на вицепрезидента няма в България", заяви в заключение доц. Стоянка Черкезова пред Божидар Русев. В края на разговора тя сподели и личен детайл около влизането си в надпреварата — познавала се е с икономиста Иван Христанов по служебна линия и покрай съпругата му, а след изненадващата му покана не е спала цяла седмица, докато обсъди решението със семейството, приятелите и колегите си, преди да приеме отговорността.