Бившият министър коментира договора за завода, бюджет 2026 и необходимостта от реформи в пенсионната система

Инвестиция от един милиард лева е значителна и това трябва да се приветства. Така бившият социален и икономически министър Лидия Шулева коментира подписването на договора с германския концерн "Райнметал" за изграждане на завод за барут и боеприпаси в интервю в "Новините на NOVA".

Шулева припомни, че според данни на Българската народна банка за първото полугодие се отчита спад с почти 11 процента на преките чуждестранни инвестиции. В този контекст договорът с "Райнметал" придобива още по-голямо значение за икономиката.

Военната индустрия като двигател на икономиката

"Важно е да отбележим, че отчетохме 5,3 процента ръст на икономиката. Трябва обаче да си дадем сметка кои са двигателите на този ръст. А двигателите са преди всичко предприятията от оръжейния сектор. Те са с най-големия принос", коментира Шулева.

Бившият министър подчерта, че военната индустрия не само осигурява работни места, но и повишава брутния вътрешен продукт. "Това е приход, който повишава брутния вътрешен продукт, за разлика от индустрията, при която има спад. Така че още един двигател, още един фактор, който ще тегли ръста на брутния вътрешен продукт - няма нищо лошо в това. И, разбира се, трябва да го приветстваме", каза тя.

Критики към бюджет 2026

По темата за предстоящия бюджет за 2026 година Шулева беше категорична, че не вижда необходимите реформи. "Ако искаме да повишим доходите на населението, трябва да инвестираме в производство с висока добавена стойност. В този бюджет трябва да видим политики, насочени към стимулиране на такъв тип инвестиции, които дават висока добавена стойност. А това са инвестиции, които се реализират чрез иновации", заяви тя.

Според експерта високата добавена стойност дава високи заплати, а не увеличение на заплатите в бюджетната сфера, каквото се прави в момента. "На мен ми омръзна пет години да живеем в ситуация на абсолютен застой - без никакви сериозни и истински реформи. То не бяха сложни коалиции, сглобки, служебни правителства - какво ли не. Всички пазеха статуквото, да се задържат на власт. Без реформи. И този бюджет обещава да бъде пак такъв - без реформи, без политики", каза Шулева.

Резерви в пенсионната система

Що се отнася до предложението за увеличение на осигуровките с два процента, Шулева отбеляза, че това няма да се отрази значително на пенсионната система. "Става дума за системно нерешаване на проблеми. Сега ще вдигнем с два процента осигуровките. Това изобщо няма да се отрази кой знае колко на самата пенсионна система. По принцип трябва да има някакво увеличение - неминуемо ще се случи. Но другите резерви в системата изискват политика, а такава не виждам да има, дори наченки за реализация", коментира бившият социален министър.

Тя припомни, че Икономическият и социален съвет, на който и тя е член, направи сериозен анализ на пенсионната система с много предложения, които могат да дадат сериозен приход. "Тоест, в самата система има големи резерви, които до момента не са използвани", каза Шулева.

Критика към разходите в бюджетната сфера

Експертът посочи, че 67 процента от брутния вътрешен продукт се дава за заплати в бюджетната сфера - огромен процент. "10,4 процента са само разходите за държавната администрация, защото публичният сектор е много по-голям. Обикновените хора плащат 40 процента от стойността на осигуровката, а 60 процента е работодателят. Ако само 20, а не 40 процента от тези осигуровки си плащат хората в бюджетната сфера, това са 11 милиарда лева. Така че има много неща, върху които трябва да се мисли и които трябва да се реализират чрез системни действия", коментира Лидия Шулева.