Бившият вицепремиер оправда скока в цените на услугите с ръста на заплатите и нарече поведението в парламента "падение"

Политическата криза и липсата на редовен бюджет за 2026 година парадоксално се оказват "по-малкото зло" за финансовата стабилност на България. Тази теза разви бившият вицепремиер и икономист Лидия Шулева в предаването "Лице в лице" по bTV. Според нея, работата с удължения бюджет от миналата година предпазва държавата от "развързване на кисията" и катастрофални дефицити, заложени в новите разчети. Шулева коментира и чувствителната тема с поскъпването на услугите след въвеждането на еврото, определяйки го като икономически обосновано.

Спасителното бездействие

Вместо да се разглежда като трагедия, липсата на приет Закон за държавния бюджет за 2026 година може да изиграе ролята на фискален буфер. Шулева бе категорична, че вариантът държавата да оперира с 1/12 от миналогодишната рамка е за предпочитане пред приемането на новия проект, който тя определи като силно рисков.

"Бюджетът за 2025 г. е по-добрият вариант," заяви Шулева, цитирана от bTV. Според нейния анализ, проектобюджетът за 2026 година е бил конструиран върху нереалистични основи – с надценени с над 10% приходи, които хазната няма как да събере. "Щяхме да завършим с огромни дефицити," предупреди икономистът, визирайки опасността от популистко харчене и "купуване на гласове" чрез публичните финанси.

Нейната препоръка към служебната власт е драстично свиване на дефицита до 1,5% – ниво, което тя счита за "здравословно", макар и трудно постижимо без рязане на разходи.

"Резонното" поскъпване на живота

На фона на масовото недоволство от новите цени при фризьори, козметици и в ресторантьорския сектор, Шулева зае позиция в защита на бизнеса. Тя обясни поскъпването на услугите не със спекула, а с обективни икономически фактори, свързани с пазара на труда.

"Минималното поскъпване при услугите е резонно," коментира тя. Аргументът ѝ се базира на факта, че в този сектор оперират предимно малки фирми, за които увеличението на минималната работна заплата е директен удар върху разходите. По-високите цени на консумативите също се прехвърлят автоматично върху крайния клиент.

По-критичен бе тонът ѝ към ресторантьорите, където според нея се наблюдава "сериозно увлечение към увеличаване на цени", което надхвърля нормалните сезонни колебания при храните. Въпреки това, тя изрази скептицизъм относно ефективността на държавния контрол при малките търговци: "Трудно бихме тръгнали да проверяваме една фризьорка, която от 12,56 е направила 15 евро услугата."

Парламентарен позор

Освен икономическите теми, Шулева не спести остра критика към политическата класа. Тя определи атмосферата в Народното събрание като "ужасна и потресаваща", а поведението на депутатите – като обида за избирателите.

"Такова падение на поведението в парламента не мога да си представя, че е възможно," сподели бившият социален министър. Според нея нивото на дискусия е паднало до такава степен, че политиците "бръщолевят абсолютно непоносими неща за нормалния човек", което задълбочава пропастта между институциите и гражданите.