Кузман Илиев: Европа се готви за война вместо за растеж
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0
Икономистът предупреждава за инфлация и прегряване на имотния пазар
Финансирането на социалните плащания и разходите за отбрана в проектобюджета за 2027 година се случва за сметка на работещите хора и бизнеса на фона на прегряваща икономика, висока инфлация и кредитна експанзия на имотния пазар. Това заяви икономистът и председател на "България може" Кузман Илиев в студиото на предаването "Делници" с водещ Николай Колев, след като Бюджет 2027 премина на първо четене през ресорната парламентарна комисия. В своя анализ гостът очерта рисковете от стопяването на спестяванията, деиндустриализацията на Европа, високите цени на електроенергията за производителите и призова за възстановяване на проекта АЕЦ "Белене".
Сметката за социалните разходи и отбраната плащат работещите
Според Кузман Илиев основните приоритети в новата финансова рамка са социалната сфера, където се отчита общо покачване с над 260 милиона евро, както и секторът на отбраната. По думите му, цитирайки изявление на премиера Радев, за отбрана са предвидени между 420 милиона и половин милиард евро за инвестиции. Икономистът подчерта, че макар правителството да замразява и леко да намалява част от щедрите разходи от последните години, насочването на средства единствено към социални плащания и въоръжаване не движи реалната икономика.
"За друго може да няма инвестиции, но за отбрана има. Има и за социални плащания. Проблемът е, че това не движи икономиката. Проблемът е, че това, за да бъде финансирано, трябва да се обърнем към приходната страна", коментира Кузман Илиев.
Той обърна внимание на неефективните държавни структури, като посочи, че в България съществуват над 260 държавни фирми, за немалка част от които не се знае какво точно правят, освен че в бордовете им се назначават политически приближени лица с високи заплати. Макар част от тези структури вече да се съкращават, приходната част на бюджета отново ляга върху труда и бизнеса. Финансирането се осигурява чрез вдигане на минималния и максималния осигурителен праг, както и на праговете за самоосигуряващите се лица.
Паралелно с това в бюджета е заложен 30% ръст на приходите от корпоративен данък, който разчита основно на така наречения данък "свръхпечалба". Очакванията от него за настоящата година са в хазната да влязат грубо между 800 и 900 милиона евро. Икономистът определи мярката като популистка и конфискационна, предупреждавайки, че следващата година може да се окаже значително по-тежка и да се наложат спешни разходи за компенсация на бизнеса заради струпването на самолетоносачи и риска от ескалация на военните действия в района на Ормузкия проток.
Според изчисленията на Европейската комисия на начислена основа дефицитът на България достига 4,2%, а не заложените 3,5%. Кузман Илиев предупреди, че ако се изключи извънредният данък върху свръхпечалбата, реалният дефицит доближава 5%, което създава сериозни рискове при евентуално забавяне на заложения икономически растеж от 2,5%.
Скритият данък на инфлацията и прегряването при имотите
В отговор на въпрос какво се случва със спестяванията на гражданите, гостът бе категоричен, че те се стопяват, тъй като инфлацията действа като скрит данък. При официално ниво от 6%, инфлацията при производителите в България достига 17,4%, което прави производството в страната изключително скъпо.
"Защо казвам прегряла? Защото инфлацията е много висока. Тя изяжда доходите на гражданите. Защото на пазара на имоти вече имаме прегряване, огромни цени, огромен кредит, който нараства изключително много с 25% на годишна основа, и имаме един фиск, една държава, която харчи изключително много", обясни икономистът.
Като основен двигател за поскъпването на живота той посочи скоростта, с която растат парите в обращение заради банковото кредитиране и тегленето на външен държавен дълг. По думите му на годишна база към месец септември паричното предлагане в България нараства с почти шест пъти по-висока скорост от тази в еврозоната, а от началото на годината след влизането във валутния съюз темпът у нас е два пъти по-бърз спрямо европейския.
Срещу тази огромна парична маса стои стагниращо производство, като индексът на индустриалното производство бележи спад пет поредни месеца. Българската индустрия е притисната от високи цени на електроенергията, достигащи 245, 300 и дори 400 евро за мегаватчас. В резултат на наливаните пари през социални плащания и кредити при липса на родно производство се раздува търговският дефицит, тъй като със заемите на практика се купуват чужди стоки и чужди оръжия.
"Не сме сигурни в бъдещето си. Това е наистина. Без сигурност, защото не произвеждаме достатъчно и нямаме национално самочувствие. Ние живеем назаем в момента. Който живее назаем в условия на среда на вдигащи се лихви от Европейската централна банка, той губи суверенитет", заяви Кузман Илиев.
Деиндустриализацията на Европа и вноската на България в ЕС
Икономическите процеси в България се развиват на фона на стагнация в целия Европейски съюз, където прогнозираният растеж за водещи икономики като Франция се движи в рамките на 0,2% до 0,6% и не успява да премине границата от 1%. Според анализатора германската и френската икономика затварят заводи, изнасят производствата си към Азия и САЩ и се пренасочват от автомобилостроене и създаване на добавена стойност към производство на оръжия, танкове и далекобойни ракети.
Кузман Илиев критикува дизайна на европейския енергиен пазар и решенията за затваряне на въглищни и ядрени мощности в Германия. Тъй като на общия пазар цената се определя от най-скъпия източник – газовите централи, а природният газ в Европа е 12 пъти по-скъп от този в САЩ и достига 300 евро за мегаватчас, европейската индустрия губи своята конкурентоспособност.
Въпреки липсата на растеж и натрупването на дългове, след като за Украйна вече са насочени 230 милиарда евро, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предлага увеличение на следващата многогодишна финансова рамка на ЕС с 60% – от 1,2 трилиона на 2 трилиона евро.
"Няма как бюджетът целия да скочи и да не скочи вноската. Ползата не е за нас. Ползата е за стратегическите цели на Европейския съюз. Какви са те? Военизиране", посочи икономистът, уточнявайки, че годишната вноска на България в бюджета на ЕС от 1 милиард евро през 2026 година най-вероятно ще нарасне до 1,5 милиарда евро. Той допълни, че според германския канцлер Фридрих Мерц държавите, които откажат да увеличат вноските си, няма да получат достъп до европейски средства.
По думите на госта напрежението в Европа се потвърждава и от публикация на "Файненшъл таймс", според която френски представители са се свързали с германските си колеги с остро притеснение относно плановете за производство и предоставяне на далекобойни ракети на Украйна за удари по Москва, тъй като това крие пряк риск от ядрена война.
Технически сривове в банките, геополитика и реакторите за АЕЦ "Белене"
В хода на разговора водещият Николай Колев постави въпроса за зачестилите технически профилактики и спирането на банкомати на ОББ у нас, както и хилядите сигнали за проблеми с картовите разплащания и операциите в брой в най-големите американски банки. Кузман Илиев свърза тези явления със серия от странни събития в САЩ през последната седмица, включително сривове в имейл системите на Microsoft и 24-часовото заземяване на всички граждански полети.
"Това е отказ на много сериозна верига от изкуствен интелект, софтуер и компетенция на кадри, които да управляват тези системи в западния свят", коментира Илиев, но изрази съмнение, че сривовете са случайни. Според него западните власти провеждат своеобразен стрес тест на инфраструктурата на фона на призивите към гражданите да държат пари в брой, вода и храна за няколко дни и масовата реклама на радиоприемници с динамо и оборудване за бункери.
Анализаторът посочи, че светът се намира в тектонични геополитически сблъсъци:
-
Опит за дискредитиране на изпълнителния директор на технологичния гигант за полупроводници и чипове Nvidia чрез компромати за китайски шпионаж, което е довело до изтриване на трилиони пазарна капитализация в сектора на изкуствения интелект в САЩ и влошаване на отношенията между Вашингтон и Пекин преди предстоящите срещи на Доналд Тръмп;
-
Военни учения на Китай за блокада на Тайван и предупреждения от страна на Иран, че при сухопътна операция срещу страната европейските летища и военни бази – включително в България, Германия, Франция и Великобритания – няма да бъдат сигурни;
-
Опити на лидери с нисък обществен рейтинг като Фридрих Мерц, Еманюел Макрон и Доналд Тръмп да нажежават обстановката, както и подготовка на "коалиция на желаещите" за влизане в Украйна и охрана на Черно море, в каквато светлина Илиев разчете и посещението на Урсула фон дер Лайен в България.
В края на разговора водещият цитира информация, че американската компания SpaceX проявява сериозен интерес България да стане неин регионален комуникационен център. Според Кузман Илиев, за да може страната да се възползва от подобни високотехнологични инвестиции и да гарантира оцеляването си при кризи, тя се нуждае от собствена евтина и сигурна базова енергия.
"Да направим още една ядрена централа, АЕЦ "Белене" да се върне. Реакторите стоят там. Няма нужда да ги подаряваме на украинците, те хората са във война. Да правим евтин ток и да им го продаваме, ако толкова искаме да помагаме. Но това е наш ресурс. Който има ток, ще оцелее. Който има храна, ще оцелее. Който има вода, ще оцелее", заключи икономистът.























