Българското овощарство е на колене

0
Нелегален внос и скъп труд фалират българските овощари
Нелегален внос и скъп труд фалират българските овощари

Нелегален внос и скъп труд фалират българските овощари

Българското овощарство се намира в критична ситуация и е изправено пред вълна от откази от производство, след като през тази година огромни количества череши, кайсии и сливи останаха неприбрани по дърветата и земята. Причината е комбинацията от висока себестойност, скок в цената на труда, безконтролен внос от трети страни и липса на адекватна държавна подкрепа, заяви заместник-председателят на Добруджанския овощарски съюз и на Българската аграрна камера Димитричка Търпанова в студиото на предаването "Извън сценария" по телевизия "Евроком".

Непосилна себестойност и дефицит на работна ръка

Българските стопани спазват всички европейски регламенти, директиви и административни изисквания, което прави родната продукция скъпа и неспособна да издържи на натиска от свободния пазар и евтиния внос. Допълнителен удар нанася липсата на коопериране между земеделците, както и пълната липса на реколта през 2025 година, която още повече е натоварила финансово стопанствата.

В сектора на плодопроизводството около 80% от дейностите се извършват ръчно, а разходите за надници са скочили двойно само за две години. Докато през 2024 година дневната надница на един работник на полето е била 20,45 евро, в момента тя достига 40 евро в редица региони на страната. Дори срещу това заплащане осигуряването на хора за прибиране на плодовете остава изключително трудно.

"Много е жалко, че тази година при тази добра реколта ние не можахме да си приберем и да си реализираме продукцията и тя остана на полето неприбрана. Черешите останаха по дърветата, кайсиите останаха по земята, сливите не се прибраха, защото нямаше на кого да се продадат", обясни Димитричка Търпанова. Тя посочи, че парите за работници и транспорт до фабриките надхвърлят сумата, която преработвателните предприятия предлагат за изкупуване на суровината.

По думите ѝ публичните данни показват срив в сектора през последните две десетилетия. От 2002 година до момента производството на костилкови и семкови плодове в България е намаляло 2,7 пъти, като площите са се свили до едва 18 000 хектара. Заради липсата на ликвидност и невъзможността на фермерите да се разплащат с доставчиците си, браншът очаква нов спад на градините и масово преустановяване на дейност преди началото на новата стопанска година.

Схеми с фиктивни фактури и сива икономика

Основен фактор за унищожаването на родното производство е дъмпинговият внос от трети страни, който остава извън полезрението на контролните органи. Според заместник-председателя на Българската аграрна камера институциите като Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Комисията за защита на потребителите (КЗП), Държавната комисия по стоковите борси и тържищата и Националната агенция за приходите (НАП) от години неглижират проблема.

Въпреки че плодовете и зеленчуците са стоки с висок фискален риск и данъчните власти разполагат с информация за всеки камион още на границата, в страната продължават да влизат партии с фактури за по 0,40 или 0,50 евро за килограм – нива, които са далеч под реалната себестойност.

Димитричка Търпанова описа конкретния механизъм, по който се генерира сива икономика и се изкривява пазарът. Когато в страната влезе вносен домат по фактура за 0,50 евро, държавата получава едва 0,10 евро данък добавена стойност (ДДС), след което проследимостта на стоката се губи. Търговци и прекупвачи придобиват продукцията реално за 1 или 2 евро, но по документи тя се води на 0,50 евро с 0,10 евро ДДС.

"Един малък магазин купува домата по фактура на 0,50 евро, с ДДС – 0,60 евро, но реално е платил 2 евро. За да калкулира продажна цена, търговецът трябва да стъпи на тези 2 евро, които е платил, да добави 0,40 евро за 20% ДДС и оттам да начисли своята печалба и разходите за транспорт и издръжка. Затова в малките магазини цените стават дори по-високи от тези в търговските вериги", разясни представителят на овощарите.

Като решение за изсветляване на пазара браншът от години настоява за въвеждане на обратно начисляване на ДДС по модела, приложен успешно в зърнопроизводството. Според Търпанова тази мярка автоматично ще свие печалбите на сивия внос от трети страни с 20% и ще възстанови конкурентоспособността на българските производители, които плащат реалните си данъци. Тя допълни, че при подготовката на законопроекта за агрохранителната верига стоковите борси и тържищата са останали извън обхвата му, което налага спешно обединяване на всички регулатори за изработване на единна държавна политика.

Сателитен хаос и липсващи милиони в бюджета

Липсата на диалог с Министерството на земеделието и храните задълбочава кризата, тъй като овощарските съюзи вече втори месец чакат среща с ресорния министър. Междувременно стопаните са изправени пред сериозни финансови загуби заради начина, по който се администрират държавните и европейските помощи.

Голяма част от овощарите обработват малки площи и ползват външни агротехнически услуги, поради което не могат да представят фактури за закупено гориво. Така те не кандидатстват по мярката за възстановяване на акциза, чиято ставка тази година е 3,27 евро на декар, а това автоматично ги лишава и от извънредната помощ за горива.

Още по-голям удар нанася системата за сателитно наблюдение. След като Европейската комисия за първи път разреши авансово изплащане на 50% от обвързаното подпомагане за плодове, мониторингът е отчел между 25% и 26% от трайните насаждения като площи в недобро агротехническо състояние. Причината според бранша е чисто техническа – сателитите засичат различен цвят на градините преди и след обирането на узрелия плод и ги маркират като недопустими за подпомагане.

"Вследствие на това около 25-26% от тези средства не влязоха в сектор "Овощарство". Имаме производители, които не получиха никакви средства, и такива с редуцирани суми. Ако финалните плащания останат за април и май следващата година, много стопани ще бъдат принудени да направят компромис с производството си – няма да имат възможност да режат, да торят и да си гледат градините", предупреди Димитричка Търпанова.

Сериозни притеснения буди и гласуваният държавен бюджет. Секторът на плодовете и зеленчуците е оставен без помощ по схемата de minimis с аргумента, че ще бъде компенсиран чрез кризисния резерв на Европейския съюз. По тази линия Брюксел отпуска около 11 милиона евро, към които България има право да добави до 200% национално съфинансиране – още около 22-23 милиона евро.

"В бюджета не я виждаме тази сума. Ние ще заявяваме през януари и до края на февруари трябва да си получим подпомагането по кризисната мярка. Много ни притеснява, че ще получим само европейското финансиране, а националното няма да ни бъде осигурено", каза още заместник-председателят на Добруджанския овощарски съюз. Макар очакваната ставка от 30 до 40 евро на декар да не е голяма, за повечето стопани тя остава единственият шанс да финансират пролетните резидбени кампании и да спасят градините си от фалит.

Изпращайте снимки и информация на news@dunavmost.com по всяко време на денонощието!

Остават 2000 символа

Поради зачестилите злоупотреби в сайта, за да оставите анонимен коментар или да гласувате изискваме да се идентифицирате с Google акаунт.

Натискайки на Google бутона коментарът ви ще бъде публикуван анонимно под псевдонима който сте попълнили по-горе в полето "Твоето име". Никаква лична информация за вас няма да бъде съхранявана при нас или показвана на други потребители.

Код за сигурност
* Моля, използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и коментари написани само с главни букви!
Зареди още коментари

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

Кола блъска пешеходец на "зебра". Шофьорът към пострадалия:

- Имате голям късмет! Аз съм лекар.

- А Вие - не. Аз съм адвокат.

Нови коментари