Войната в Близкия изток разтърси европейската икономика

Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард предупреди, цитирана от агенция Ройтерс, че икономическата картина в еврозоната остава дълбоко несигурна заради разрастващия се конфликт в Близкия изток. По време на изказването си пред Асоциацията на германските банки, Лагард подчерта, че затварянето на Ормузкия проток е отнело на Европа сигурните доставки на евтина енергия, което изисква изключително внимателен подход към паричната политика.

Енергиен шок и прекъснати доставки

Кризата, която ескалира в края на февруари след взаимни военни удари между САЩ, Израел и Иран, доведе до почти пълна военноморска блокада на Ормузкия проток – ключова артерия, през която преминават около 20% от световните петролни доставки.

"Прекъсването на доставките е огромно", посочи Кристин Лагард по време на събитието за 75-ата годишнина на германската банкова асоциация. Въпреки че признаците за глобален срив във веригите за доставки са ограничени, локалното напрежение вече удря тежко транспортния сектор.

"Цените на самолетното гориво са се удвоили приблизително от избухването на конфликта, а от началото на април е наложено нормиране на някои отделни летища", заяви ръководителят на ЕЦБ. Спот цените на петрола и фючърсите вече надхвърлят базовите прогнози на Франкфурт, докато природният газ остава сравнително евтин, тъй като част от азиатските пазари се преориентират към въглища.

Сценариите пред еврозоната

Изявлението на Лагард идва на фона на тревожни ревизии от международните финансови институции. По време на пролетните си срещи Международният валутен фонд определи енергийния шок като нова заплаха за Европа и занижи прогнозата си за растеж на еврозоната до едва 1.1% за настоящата година.

Към момента икономическите последици все още не са достигнали най-лошите опасения на ЕЦБ. При разработения от институцията "тежък сценарий", инфлацията в еврозоната може да скочи до 4.8%, докато "неблагоприятният" предвижда нива от 3.5%. За сравнение, Българската народна банка очаква инфлационен скок от 3.7% у нас заради конфликта.

"Досега не сме видели цените на енергията да се покачват достатъчно, за да ни тласнат директно към нашия неблагоприятен сценарий", отбеляза Кристин Лагард. Тя обаче призна, че перспективите пред икономиката остават силно крехки.

Изчаквателна позиция преди 30 април

Следващото ключово заседание на ЕЦБ е насрочено за 30 април, като пазарите следят внимателно за сигнали дали институцията ще промени лихвените проценти. Засега централните банкери твърдят, че липсват твърди доказателства за вторични инфлационни въздействия – основно условие за вдигане на лихвите.

"Тази несигурност относно продължителността на шока и обхвата на прехвърлянето му към икономиката е аргумент в полза на събирането на повече информация, преди да се направят твърди заключения за нашата парична политика", обясни Лагард.

Европейската централна банка е притисната между два противоположни икономически процеса. От една страна, бизнесът и домакинствата помнят ясно ценовия шок от 2022 година и реагират с бързи изисквания за по-високи заплати. От друга, скъпата енергия свива разполагаемите доходи и ограничава способността на компаниите да вдигат крайните цени.

"За ЕЦБ това означава да бъдем готови да действаме, когато имаме необходимата информация. Ще гарантираме, че инфлацията ще се върне до 2% в средносрочен план. И ще действаме според ситуацията", категорична бе Кристин Лагард в края на своето изказване.