Според МВФ всяка десета позиция изисква нови умения

Генералният директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева предупреди по време на реч в Ирландия, че изкуственият интелект може да предизвика невиждани сътресения на пазара на труда. Според информация на NOVA, тя е призовала Европа спешно да ускори инвестициите и реформите си, за да не загуби технологичната надпревара със Съединените щати и Китай.

Личен спомен от България

Георгиева започна изказването си с личен спомен от времето на перестройката у нас и появата на първите магазини, в които се е плащало с конвертируема валута. Първата ѝ покупка в подобен обект била кен популярна марка бира.

„Докато го пиех, беше немислимо България да стане член на ЕС и еврото да бъде нашата валута. Но това се случи“, разказа тя. По думите ѝ този пример доказва ясно, че Европа е способна на мащабни трансформации, дори когато в определен момент те изглеждат напълно невъзможни.

Технологичното цунами и работните места

Според ръководителя на МВФ следващото голямо изпитание пред света е именно изкуственият интелект. Оценките на финансовата институция показват, че новите технологии могат да засегнат до 60 процента от работните места в развитите икономики.

„AI може да удари пазара на труда като цунами. Независимо дали го обичаме, мразим или се страхуваме от него, новата граница се определя от изкуствения интелект“, категорична бе Георгиева.

Нови изследвания на фонда сочат, че към момента приблизително една от всеки десет свободни позиции в развитите държави изисква поне едно съвсем ново умение. Технологичната промяна има капацитета да повиши заплатите в някои сектори, но едновременно с това създава риск от сериозно задълбочаване на неравенствата и свиване на средната класа. В дългосрочен план експертите очакват технологията постепенно да добави между 0,1 и 0,8 процентни пункта към годишния потенциален растеж на световната икономика.

Финансови рискове и ролята на Европа

Георгиева обърна специално внимание и на потенциалната опасност от сериозна корекция на финансовите пазари, породена от прекомерните очаквания към изкуствения интелект.

„AI подкрепя пазарите, но може и да ги разтърси“, посочи тя, допълвайки, че при неоправдани очаквания за печалби и инвестиции може да се стигне до мащабни сътресения заради натрупания дълг и глобалната свързаност на капиталовите пазари.

Относно позицията на Стария континент, генералният директор на МВФ подчерта, че Европейският съюз не трябва да разчита на външни разработки, а да бъде едновременно създател и потребител на технологии. Въпреки че седем от десетте най-добре подготвени държави в индекса на МВФ са европейски, регионът продължава да изостава от основните си конкуренти. Проблем остава и потреблението на електроенергия – центровете за данни вече консумират около 3 процента от тока в Европа, като се очаква търсенето да се утрои до 2030 година.

„Чудесно е, че имате предпазни огради. Но те имат смисъл само ако има какво да пазят“, каза в заключение Георгиева, оценявайки регулациите на ЕС, но призовавайки за по-добра инфраструктура, достъпна енергия и гъвкава бизнес среда.