Красимир Кумчев: Земеделието ни крещи за спешна реформа

0
Стопанствата в България са намалели пет пъти
Стопанствата в България са намалели пет пъти

Стопанствата в България са намалели пет пъти

Фермерът Красимир Кумчев критикува остро състоянието на селското стопанство в България и призова за спешни реформи по време на телевизионно участие в предаването „Лице в лице“ по bTV. По думите му площите със зеленчуци у нас са намалели наполовина от приемането на страната в Европейския съюз през 2007 година до днес, докато големите търговски вериги са увеличили многократно присъствието си.

Драстичен спад в производството

Според земеделеца ситуацията в сектора е критична и изисква незабавни действия за спасяване на родното производство. За намирането на изход той е инициирал среща с бивши министри, които са участвали пряко в управлението на бранша.

„Селското стопанство у нас е в дълбока криза, и то не от вчера. То просто крещи за реформа. Идеята ми беше да поканя четиримата бивши министри като хора, които са участвали в управлението. Да не говорим, че Явор Гечев в момента е председател на Комисията по земеделие в парламента. Исках да очертаем нашите собствени виждания от каква реформа има нужда секторът“, посочва Кумчев пред телевизията.

Той уточнява, че разговорът е продължил над четири часа, като участниците са успели да намерят общ език въпреки различните си политически възгледи.

Чужди вериги и качество на храната

Кумчев, който има 42 години опит в земеделието, очертава тревожна статистика за развитието на отрасъла след влизането на страната в Европейския съюз.

„2007 година – годината на приемането ни в Европейския съюз. Стопанствата в България днес са пет пъти по-малко спрямо тогава. Площите със зеленчуци за същия период са два пъти по-малко. И забележете – за този период само една от търговските вериги, която тогава имаше 14 магазина, в момента има 140. Десет пъти повече“, подчертава фермерът.

Според него този дисбаланс се отразява пряко върху здравето на нацията и продължителността на живота на българите.

„Защо сме най-болната нация в Европа. Защо сме с най-ниска продължителност на живота. Вече България на друга географска ширина ли е? Климатът ли е друг? Почвата ли е друга? Водата ли е друга? Всичко е същото. Кое не е същото? Не е същото качеството на храната“, категоричен е експертът.

Ниски субсидии и изтичане на средства

Основна причина за упадъка според фермера е липсата на реална политическа воля за промяна през последните 30 години. Той идентифицира два ключови проблема, които спират развитието на българското селско стопанство – изключително ниските субсидии в сравнение с останалите държави членки и злоупотребите с финансовия ресурс.

„Към това прибавяме и факта, че част от средствата се крадат, така че до реалния производител остава много малко“, обяснява Кумчев и добавя, че предложените от неговата група мерки целят да направят подобни кражби невъзможни.

„Това автоматично означава, че ресурсът ще отива при тези, които наистина произвеждат. Най-важното за устойчивостта на всеки бизнес е да има предвидима икономическа среда“, допълва той, като прогнозира, че при правилни реформи производството в България може да нараства средно с около 4 процента годишно.

Изпращайте снимки и информация на news@dunavmost.com по всяко време на денонощието!

Остават 2000 символа

Поради зачестилите злоупотреби в сайта, за да оставите анонимен коментар или да гласувате изискваме да се идентифицирате с Google акаунт.

Натискайки на Google бутона коментарът ви ще бъде публикуван анонимно под псевдонима който сте попълнили по-горе в полето "Твоето име". Никаква лична информация за вас няма да бъде съхранявана при нас или показвана на други потребители.

Код за сигурност
* Моля, използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и коментари написани само с главни букви!
Зареди още коментари

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

– Мила, защо си гола?

– Ами нямам какво да облека...

– Глупости, да ти преброим роклите: едно, две, здрасти Жоре, три, четири...

Нови коментари