Българското кисело мляко изчезва заради масиран чужд внос

Българските млекопроизводители са изправени пред безпрецедентна криза, притиснати между исторически ниските изкупни цени на суровината в Европа и хищническите търговски практики на големите вериги у нас. Докато родните фермери се борят буквално за физическото си оцеляване, работейки с марж под седем процента, корпоративните супермаркети безскрупулно трупат свръхпечалби, реализирайки 100% надценка на гърба на производители и потребители.

Корпоративна алчност убива сектора

"Не е нормално един участник във веригата да реализира 100% надценка, а останалите да не могат да постигнат дори 5–7% рентабилност", категоричен е председателят на Националната асоциация на млекопреработвателите Владислав Михайлов. Пред "АГРО ТВ" той призова държавата да влезе в ролята си и спешно да ограничи спекулата, предизвикана от търговските вериги, които отказват да проявят каквато и да е социална отговорност.

"Разбирам, че всеки търси печалба. Но ако търговските вериги имат поне малко обществена отговорност, трябва да преосмислят ценовата си политика – не към нас, а към българските потребители", подчертава експертът, допълвайки, че мантрата за "свободен пазар" отдавна се е превърнала в параван за порочни корпоративни похвати. "От чисто бизнес гледна точка тя може да изглежда оправдана, но от социална и човешка – не е."

Глобалният срив на пазарите

Ситуацията в България не е изолиран локален проблем, а е пряко следствие от тежък общоевропейски колапс. В първите месеци на 2026 година Европейският млечен съвет официално предупреди за опасност от масови фалити, а България и редица други държави вече настояват пред Брюксел за спешно задействане на кризисния резерв в сектора.

Сривът в потреблението е причинен от намалената покупателна способност на хората, смазани от инфлацията и високите цени на енергията. Ударът върху родния пазар се мултиплицира и от външни геополитически фактори – намалените мита върху американската индустриална продукция и агресивното навлизане на стоки по линия на споразумението "Меркосур". Същевременно, традиционни огромни пазари като Китай започват да се самозадоволяват и драстично свиват вноса си от Европа.

Всичко това срива изкупната цена на суровото мляко до катастрофалните 32-34 евроцента за литър. "Нашите фермери имат нужда от поне 45 евроцента, за да оцелеят. Всичко под това ги изправя пред сериозни трудности", отбелязва Михайлов.

Ще оцелее ли родното производство?

На този мрачен макроикономически фон държавните субсидии сами по себе си не са способни да спасят сектора, ако не бъде възстановен нормалният пазарен баланс. Владислав Михайлов отправя директен призив към българите да търсят родната продукция извън капана на хипермаркетите – в малките квартални магазини и на фермерските пазари, където веригата на доставките е по-къса и чиста от корпоративни такси.

В противен случай прогнозата е ясна: "Ако държавата не регулира ситуацията, българското кисело мляко може да изчезне от трапезата ни". И макар задаващите се търговски споразумения с Австралия и Нова Зеландия да не плашат пряко българския бранш, тъй като той разчита на прясна суровина, вътрешните институционални дефицити и алчността на търговците са на път да заличат един от най-старите български поминъци.