Този бизнес трайно запада, българите вече се изхранват предимно с вносни плодове и зеленчуци

Известна със своите градинари и умения за отглеждане на зеленчуци от няколко столетия, България днес се изхранва предимно от вносни плодове и зеленчуци, тъй като този бизнес трайно запада и няма особени шансове негативната тенденция да се пречупи.

Докато през 1989 г. засетите със зеленчуци площи са били близо 170 хиляди ха, за 2018 г. те са 41 846 хектара, а за 2022 г. – 29 354 хектара, по данни, предоставени на EURACTIV България от Министерството на земеделието и храните (МЗХ). Тенденцията за намаляване е силно изразена при основните зеленчуци – домати, пипер, краставици, картофи, зеле. Най-голям е спадът при картофите, с близо една трета за пет години – през 2018 г. реколтата е била 261 694 тона, а през 2022 г. вече е 172 209 т. Следват ги доматите, чието производство през 2018 г. е възлизало на 148 077 тона, докато през 2022 г. е 126 455 тона. Това е близо 1/7 от количествата, които България е произвеждала през 80-те години на миналия век.

Агростатистиката на МЗХ показва обаче, че в последните пет години (2018-2022 г.) площите с плодове леко се увеличават – от 39 854 хектара на 45 525 ха, но продукцията намалява от 228 501 тона на 222 177 тона. От МЗХ обясняват колебанията с климатичните особености за отделните години като ранни слани, обилни валежи или засушаване.

Проблемите

Три са основните причини, констатирани от производители и учени за спада на производството на зеленчуци и плодове, развито в България в десетилетията преди 1989 г. – по-лошото субсидиране спрямо зърнените култури, липсата на работна ръка, скъпата поливна вода и лошото състояние на „Напоителни системи“. „85.5% от обработваемата земя са заети от житни култури, пшеница, царевица и слънчоглед и само 10.7% – от останалите култури. Това е една от причините, поради които в България вече трудно се намират български зеленчуци, български плодове, български картофи, коментира по БНР председателят на Селскостопанската академия проф. Мартин Банов.

Моделът на субсидиране, приет в българското земеделие при присъединяването в ЕС, разпределя финансирането на база обработваема площ – на декар. Така едрите земеделци, които отглеждат зърнени култури, са най-облагодетелствани. Те всяка година разширяват площите, с което взимат лъвския пай от субсидиите, концентрирани в малко на брой и често свързани фирми.

Острият недостиг на работна ръка в сектор, където средната заплата на месец не надхвърля 1000 лева (510 евро), е нерешен на този етап проблем. Условията на труд са тежки, механизацията е слаба, а хората нямат никаква сигурност през зимните месеци заради временната заетост.

А от 1 януари 2025 г. влиза в сила т.нар. “социална условност“ като съществено изискване за директните плащания. Макар че тя беше задължителна и досега, след година и половина обаче ще е обвързана със санкции – ако Главна дирекция “Инспекция по труда” констатира, че фермерите не спазват трудовото законодателство, ще бъдат санкционирани чрез плащанията, които получават от Стратегическия план – независимо директни или секторни интервенции.

За нерешения проблем с “Напоителни системи” служебният кабинет намери частично решение, което трябва да изпълнява настоящият. След мартенски протести на фермери заради рязкото поскъпване на водата за напояване, достигнало до 300%, служебната власт реши да им отпусне 16 милиона лева компенсации. Това означава дотиране на поливната вода с 80% без ДДС.

Мерките на държавата

Оказва се обаче, че одобреният в края на м.г. Стратегически план ще бъде променен в съответствие с решение на предишния парламент, който служебното правителство не изпълни. Съобщи го в парламента земеделският министър Кирил Вътев, а срокът за промените е септември, когато ведомството трябва да представи пред Народното събрание проект за преразпределение на средствата, предвидени за интервенции в Стратегическия ни план. Целта е SWOT анализът за състоянието на земеделието и селските райони да бъде отново актуализиран и ще се променят и заявените за подпомагане интервенции по Стратегическия план.

Сега бюджетът на този план за България за периода 2023-2027 г. е от 8 060 113 677 евро. За директни плащания са предвидени 4.4 млрд. евро, развитие на селските райони – 3.5 млрд. евро, преходна национална помощ – 281 млн. евро. Разчетени са и секторни интервенции. За оперативни програми за мляко и млечни продукти и плодове и зеленчуци в плана са заложени 6 млн. евро, за пчеларство – 26 млн. евро, както и 99 милиона евро за лозаро-винарски сектор. За биологично растениевъдство е предвиден бюджет от 331 378 525 евро, съобщиха от МЗХ.

Предстоящата актуализация ще преразпредели отново тези средства на база нови методики за размера на подпомагането.

Два инвестиционни проекта за селското стопанство са заложени и в Плана за възстановяване и устойчивост на обща стойност 524.9 млн. лева (около 268 млн. евро). Първият е свързан с насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство, като за него е предвиден почти 95% от ресурса, а вторият е за дигитализация на процесите от фермата до трапезата – изграждане на Електронна информационна система в земеделието (ЕИСЗ) за обмен на данни между публичната администрация и икономическите субекти в сектора.

Докато тези мерки заработят обаче, българското производство на зеленчуци ще е на командно дишане, тъй като стопаните ще загубят финансов интерес да ги отглеждат.