Схемата за измама с MTIC е прост, но ефективен метод

Няколко финансови консултанти в българския град Русе, на границата с Румъния, помагат на румънски бизнесмени да извършват измами с ДДС и в някои случаи да източват средства от Европейския съюз, членове на който са и двете страни.

Партньорът на OCCRP, Context, разкри измамата след проведено разследване в партньорство с журналисти от българската платформа BIRD.

Репортерите установиха, че изпълнителите използват така наречения метод „липсващ търговец в общността“ (MTIC), който използва правилата за нулев данък за търговия между членовете на ЕС, като създава фиктивни износи.

Обикновено се създава верига от една или повече фиктивни компании и те започват да търгуват стоки между страните от ЕС, което е освободено от ДДС, тъй като ДДС в ЕС се прилага само за местни сделки в държавата. В прости случаи, измамниците внасят стоки без ДДС, продават стоките на вътрешния пазар, таксувайки местния купувач с ДДС, но без да го връщат на данъчните органи. Местният купувач приспада платения ДДС от своята данъчна служба и продължава да продава стоките, таксувайки ДДС.

Фирмата, която внася стоки и ги препродава на вътрешния пазар без да връща в хазната ДДС, извършва измама. Но тя изчезва преди да могат да бъдат предприети правни действия от националните правоприлагащи органи, отговорни за откриването на потенциални престъпления.

MTIC е един от най-честите видове укриване на данъци в блока от 27-те нации и струва на съюза почти 50 милиарда евро годишно, според Europol. Схемата също така ударя болезнено бюджета на Румъния и вероятно забавя силно необходимите развойни проекти.

Лаура Кодруца Кьовеши, румънски прокурор, назначен за главен европейски прокурор през 2019 г., каза на Context, че укриването на данъци при трансграничната измама “е било много толерирано” и “игнорирано години наред” от много държави от ЕС.

“Когато една компания укрива данъци и не плаща данъци на държавата, вие лично не усещате нищо”, каза тя. Но без тези средства в Румъния, “не можем да повишаваме заплатите, не можем да имаме по-добри болници, не можем да имаме училища, не можем да имаме пътища… защото няма пари в бюджета.”

Доклад от 2023 г. на Европейската комисия за събиране на ДДС в блока, показа, че Румъния има най-голямата разлика в ДДС сред държавите-членки и не успява да събере 36,7% от очакваните приходи. През 2021 г., Румъния не успя да събере почти 9 милиарда евро от ДДС, докато Германия, държава с икономика, която е 15 пъти по-голяма, остави несъбрани само 7,5 милиарда евро.

“Ако исках да извърша измама с ДДС, къде бих отишъл? Дали бих отишъл в държава като Италия или Германия, където знам, че данъчната администрация идва и ме проверява редовно”, попита Кьовеши. “Не, аз бих се преместил в Румъния, бих се преместил в България … където нивото на откриване е много ниско [и] мога да живея спокойно, защото никой не ме безпокои.”

Схемата за измама с MTIC е прост, но ефективен метод.

Репортери установиха, че консултанти от Русе са помагали на румънски бизнесмени да създават фирми в България и са предлагали офис пространство там. Те също така идентифицирали социално уязвими хора, които срещу скромната сума от 50 евро подписват юридически документите и на хартия представляват фирмите.

Най-продуктивните трима консултанти, разкрити в разследването, са помогнали за създаването на стотици кухи фирми. Един от тях, чийто уебсайт се хвали, че е “Данъчен рай в ЕС” е създал общо 230.

Поне осем фирми, които той е създал в България и които са контролирани от предприемачи в Румъния, бяха включени в големи данъчни измами, които Context.ro откри. Много от лицата, наети да представляват фирмите, имат финансови затруднения и изглежда са били експлоатирани.

Фирмите са действали като фасади за фиктивен износ между Румъния и България, но стоките никога не са напускаха румънската територия и след това са се продавали на местно ниво под пазарните цени, тъй като ДДС е “спестено”.

Някои от фирмите са включени в измамите с Европейски структурни и инвестиционни фондове. Те са използвани за изкуствено надуване на стойността на внесените стоки, за да се получи измамно достъп до по-значителни средства от ЕС.

В една такава схема, мрежа от български фирми, позиционирани между китайски износител на производствена машина и румънски производител на пластмасови контейнери, надува цената на машините повече от три пъти спрямо оригиналната цена, което води до измама за почти 1 милион евро. Никой не беше обвинен.

Според румънската национална данъчна администрация, ANAF, през последните 10 години са били идентифицирани 140 случая на измами, свързани с български компании, които са причинили щети за повече от 250 милиона евро.

Румънското правителство тази година се бори да състави фискален план, който може да запълни дефицита във финансите му, и разглежда мерки като увеличаване на данъците и замразяване на разходите.

“Румъния е външната граница на Европейския съюз… Измамите с ДДС и, въобще, борбата срещу организираната престъпност, трябва да бъде приоритет”, каза Кьовеши. “Не можете да премахнете трафика на наркотици и други престъпления… без да прекъснете тяхното финансиране”.