Колко струва на българския данъкоплатец спортната зала в Русе

2
Как държавата похарчи 20 милиона лева от нашите данъци за частна инициатива със съмнителен социален и икономически ефект
Как държавата похарчи 20 милиона лева от нашите данъци за частна инициатива със съмнителен социален и икономически ефект

Колко струва на българския данъкоплатец спортната зала в Русе и добър стопанин ли е държавата?

Как държавата похарчи 20 милиона лева от нашите данъци за частна инициатива със съмнителен социален и икономически ефект

Черна книга на правителственото разхищение: Георги Филипов, разследващ по темата журналист разказва историята на "Арена Русе

"Арена Русе". Това е третата по големина закрита зала в България, с капаците от над 5000 места.

Частно начало с държавно продължение

Историята на залата в Русе започва през 80-те години. Дълго време обаче нищо не се случва.

Съвременната история започва през 2017 година. Това е периодът на имотния бум в България, когато цените растат, а инвестициите в търговски обекти, хотели и зали са във възход.

Тогава Община Русе провежда една процедура, при която решава да отдаде правото на строеж на залата, плюс още терени за строителство на петзвезден хотел, мол и паркинг за много коли.

Правото на строеж получават бизнесмените Пламен и Атанас Бобокови, които са от Русе.

Особеност в договора, който се подписва между Общината и инвеститора е, че освен, че те имат тези огромни права за изграждането, т.е. чрез мол и чрез хотел, да си изплатят инвестицията в залата, те трябва да го направят до две години. В противен случай тяхната фирма дължи 20 милиона евро неустойка.

2008-а е белязана от началото на икономическа криза, а проектът е замразен

Общината така и не си иска тези 20 милиона евро. Постепенно договорът се удължава, правото на строеж също се удължава, за да се стигне до 2015 година, когато все пак единият от тези три основни обекта е изграден и това е залата.

Променят се обаче и процентите на съдружие в договора. Проектът става повече общински, отколкото частен, а държавата започва да налива пари в него.

В края на 2018-та година обаче, по инициатива на Община Русе, правителството гласува да се отпуснат още 20 милиона лева, с които да бъде откупен дела на частния инвеститор. И по този начин, с дял от 51 процента, съакционер става държавното дружество "Национална спортна база", което се управлява от спортното министерство.

Така строителството, което започва като частна инициатива, става проект на държавата и Общината, които го финансират. Така тази иначе нелоша инициатива за стопанисване на подобно съоръжение между частно и публично партньорство, завършва, като в момента акционери са държавата и Общината, а пък частният инвеститор, с една нелоша сума, се оттегли от това партньорство.

Частният инвеститор твърди, че е на загуба, но той остава собственик на залата и правото на строеж.

През всичките тези години Общината, като партньор, не си потърси своята неустойка, на която е имала право през 2009 година и връщайки се назад през годините ще видим, че това начинание е било замислено като една доста успешна бизнес инициатива, а в крайна сметка данъкоплатците платиха почти цялата стойност на залата.

Идеята залата да привлича туристи от Букурещ не се случва.

Държавата, чрез домакинствата, които финансира, успяваше да уплътни до някаква степен използването на залата за спортни цели, но със сигурност една такава зала и едно такова съоръжение, където и да се намира в страната, дали ще е в Русе, дали ще е във Варна или в Пловдив, има нужда от добро управление и много богат културен живот, за да може чрез продажбата на билети, чрез домакинства на събития, да оправдае своето съществуване в този си вид.

Така, без да е планирано, държавата похарчи 20 милиона лева на данъкоплатците за частна инициатива със съмнителен социален и икономически ефект.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

- Сине, не тичай след всяка фуста в Шотландия сме...

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари