Експерт разкрива тънките моменти в данъчното законодателство за заведенията

Данъчният консултант и бивш директор на столичната приходна агенция Димитрина Захаринова представи официалните правила за облагане на бакшишите с Данък върху добавената стойност (ДДС). Експертът анализира европейската практика и даде отговор на въпроса кога ресторантьорите трябва да начисляват налог върху сумите, оставени над сметката от клиентите.

Разликата между бакшиш и такса обслужване

Никъде в българския Закон за ДДС или в европейските директиви не присъства изрично понятието „бакшиш“. Според Захаринова ключовият фактор за данъчното третиране е дали плащането е напълно доброволно, или е предварително заложено в цената, пише „Труд news“.

Когато заведението включва задължителна „такса обслужване“ или „такса сервиз“ към крайната сметка на клиента, е налице пряка връзка между предоставената услуга и заплатената сума. В тези случаи таксата става неразделна част от данъчната основа на доставката и задължително се облага с ДДС.

Ситуацията е коренно различна при класическия бакшиш. Позовавайки се на решения на Съда на Европейския съюз, експертът уточнява същността на тези плащания: „плащане (даване на бакшиш), което е изцяло доброволно и несигурно и чийто размер е практически невъзможно да се определи, не подлежи на облагане с ДДС“.

Това означава, че когато клиентът по собствено желание реши да остави допълнителна сума на персонала, тя не участва във формирането на данъчната основа. Правилото важи универсално за всички сфери на обслужването – ресторанти, хотели, кафенета, фризьорски салони и фирми за доставки.

Касови бележки при наложен платеж

Вторият често срещан казус в практиката засяга търговците, които изпращат стоки чрез куриер. Много фирми получават сумите от продажбите си по банков път от куриерската компания и се питат дали са длъжни да издават фискален бон на крайния клиент.

Според Наредба №Н-18 определящ за издаването на касова бележка е начинът, по който плаща клиентът, а не как търговецът получава парите си. Тъй като при класическия наложен платеж купувачът предава пари в брой на куриера, търговецът е задължен да маркира продажбата на своя касов апарат. Издадената фискална бележка се предава на разносвача, който трябва да я връчи на клиента при получаване на пратката.

Единственото изключение от това правило е, когато плащането се оформя като „пощенски паричен превод“. В този случай куриерската фирма, действаща като лицензиран пощенски оператор, издава на клиента специфичен документ, който замества традиционната касова бележка.