Бившият премиер сравни икономиките на САЩ, Китай и Русия, за да обори тезата за "Европа на нациите"

В свят на глобална конкуренция, където силата се диктува от мащаба на икономиката, Европейският съюз (ЕС) е изправен пред екзистенциален избор – да бъде единен геополитически играч или да се разпадне на малки държави, които ще бъдат погълнати от сферите на влияние на големите сили. Тази теза защити съпредседателят на "Продължаваме промяната" Кирил Петков в социалните мрежи, подкрепяйки думите си с актуални макроикономически данни.

Битката на гигантите

Според Петков реалните центрове на власт в момента са четири: САЩ, ЕС, Китай и Русия. Той цитира данни за номиналния Брутен вътрешен продукт (БВП), които очертават ясната йерархия на икономическата мощ:

• САЩ: Лидер с около 32 трилиона долара;

• Европейски съюз: Втори с 22,5 трилиона долара (ако действа като блок);

• Китай: Трети с 20,6 трилиона долара;

• Русия: Далеч назад с около 2,5 трилиона долара.

"Това означава, че икономиката на ЕС е близо 9 пъти по-голяма от руската", подчертава Петков.

Рискът от разпад

Политическият анализ на бившия премиер идва в отговор на засилващите се гласове за "Европа на нациите" – концепция, която предвижда по-голяма самостоятелност на държавите членки и отслабване на централизираната власт на Брюксел. Според Петков обаче, ако ЕС се превърне просто в сбор от национални държави, той губи своята конкурентоспособност.

Дори най-голямата икономика в съюза – Германия, представлява едва 17% от общата икономическа мощ на блока. Франция държи около 13% от територията. "При разпад на ЕС реалната тежест на Европа в света пада между 5 и 8 пъти", изчислява депутатът.

България – на масата или в менюто?

Петков е категоричен, че за малка държава като България, която представлява под 0,5% от икономиката на ЕС, сценарият на "независимост" е илюзия.

"В свят, в който силата се измерва в мащаб, това не е „глас“ – това е уязвимост", пише Петков и добавя мрачна прогноза: "Губим сигурност, влияние и европейски ресурси и оставаме в менюто, не на масата."

Той директно атакува анализатори и говорители, които проповядват идеята за суверенна Европа на нациите, като задава въпроса чии интереси обслужват те. Според него слаба и разединена Европа е "подарък" за конкуренти като Русия и Китай.

"За Русия това е особено ценно – слаба Европа означава по-силна руска периферия, зависими държави, скъп газ, политически натиск и икономически контрол", предупреждава Петков.

Анализът му завършва с призив за прагматизъм – истинският български интерес не е в "повече самостоятелност" сред империи, а в колективната сила на съюза.