Поредна дупка в София става повод журналистът да припомни сатиричния си текст отпреди шест години, който остава актуален и до днес

Известният журналист Кеворк Кеворкян публикува остър сатиричен коментар по повод нова дупка, зейнала в пътното платно на столичния квартал "Младост". В публикация в личния си профил във Фейсбук журналистът иронично отбеляза: "Тъкмо да ознаменуваме края на Светлата Седмица - и да не забравяме, че обитаваме Държавата - Дупка".

Поводът за коментара става актуален инцидент с поредната дупка в София, но Кеворкян използва случая, за да припомни свой материал отпреди шест години, озаглавен "Апология на дупката". Текстът, който журналистът определя като "прочетено отново", сатирично разглежда проблема с инфраструктурата в България и предлага редица абсурдистки идеи за "отбелязване" на този национален феномен.

Сатира с горчив привкус

В текста си Кеворкян предлага иронично да се открие рубрика "Чия е тази дупка?" и да се създаде "Национална Дупкоколекция", както и конкурси за "най-голямата дупка", "най-дълбоката дупка" и дори "Дупка на годината".

"Може да се направи карта на Дупкодържавата, като се включат гладуващи интелектуалци, по примера на американците – по време на Голямата депресия държавата ангажира безработни писатели, за да съставят нова карта на пътищата", пише с характерния си саркастичен тон журналистът.

Особено остро Кеворкян подхожда към проблема с новите, но бързо амортизиращи се пътища: "Особено ще бъдат отличени дупките от току-що завършени магистрали, те ще получават специален медал".

Текстът поставя въпроси, които засягат не само инфраструктурните проблеми, но и по-широки обществени теми като национално самочувствие, отношение към държавата и политическия елит: "Дупката като повод за национална гордост - защо обичаме дупкодържавата си; Ще продължаваме ли да я обичаме, ако дупките изчезнат - когато е очевидно, че недъгавото по начало ни е по-симпатично".

Въпреки че коментарът на Кеворкян е от днес, а цитираният текст е отпреди шест години, проблемът с дупките по пътищата и улиците не само не е решен, но остава също толкова наболял и актуален, което позволява на сатирата да запази острия си привкус и релевантност.