Европейски лидери остро критикуват мирното предложение на САЩ за Украйна

Около сто дни след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп и на фона на продължаващите руски бомбардировки над украински градове, срещата между американския президент и Володимир Зеленски в базиликата „Свети Петър" в Рим привлече вниманието на световната общественост.

За разлика от напрегнатата февруарска среща в Белия дом, сега атмосферата беше значително по-мирна. Украинският президент дори я определи като „исторически" момент, което съживи надеждите за евентуално прекратяване на огъня в Украйна.

Сдържан оптимизъм от Берлин

Новият германски канцлер Фридрих Мерц изрази предпазлив оптимизъм на срещата в Берлин.

„След срещата в базиликата 'Свети Петър' в Рим миналата събота се надяваме, че това може би е началото на сериозен мирен процес в Украйна, който заслужава това име. Но също така знаем, че утре всичко може да изглежда по съвсем различен начин."

В същото време Мерц категорично се противопостави на налагането на мир на Украйна.

„Мир, който се налага с ултиматуми, или примирение с военни факти на терен – това е неприемливо. Особено когато противоречи на волята, на ясно изразената воля на самата Украйна. Надяваме се и полагаме усилия Европа да заеме единна позиция по този въпрос. И се надяваме, че в дългосрочен план нашите американски партньори ще споделят тази гледна точка заедно с нас, европейците."

Противоречиво американско предложение

Според Ройтерс, последното американско предложение за мир включва пълно възстановяване на Украйна и финансова компенсация, без да уточнява източника на средствата. Украйна ще получи гаранции за сигурност предимно от Европа и ще възстанови контрола над оспорваната атомна електроцентрала и язовирната стена при Каховка.

В замяна, Крим ще бъде отстъпен на Русия, а четири други окупирани региона ще бъдат фактически признати за руски. Санкциите срещу Москва ще бъдат отменени, а Русия ще развива икономическо сътрудничество със САЩ в различни сектори, включително енергетиката.

Людмила Таутиева, украински експерт по публични политики, базирана във Франция, остро критикува това предложение.

„На Украйна не се предлагат надеждни гаранции за сигурност, които биха възпирали Путин от ново нахлуване. В същото време Русия ще получи отмяна на санкциите и връщане към обичайния бизнес с Съединените щати."

Българската позиция

Ивайло Калфин, бивш външен министър на България, също изразява скептицизъм спрямо американското предложение.

„Още от самото начало, от самото си встъпване в длъжност, американският президент прави множество услуги на руския си колега. Това, което предлагат американците, с няколко изключения, съвпада почти напълно с желанията на Русия. Разбира се, с известни нюанси. Руският външен министър настоява за признаване на всички окупирани територии, докато американците говорят само за признаване на Крим и оставяне на останалите като замразен конфликт. Но това са детайли. В крайна сметка, ако това предложение бъде прието, то отразява руската визия. Тук не става дума за край на войната, а за нейното замразяване."

Европейските опасения

Патриархът на Лисабон Руи Мануел Соуза Валериу подчертава, че компромисът не означава непременно поражение, но категорично заявява, че Украйна не трябва да бъде принуждавана да отстъпва територии.

„За мен е съвършено ясно — поради личния ми опит и ценностите, които ме водят — че не може да бъде отстъпен нито сантиметър от украинската земя на Русия. Това е безусловна позиция по ред причини. Не само защото се поставя под съмнение самостоятелната идентичност и независимост на един суверенен народ, но и защото подобен акт би отворил кутията на Пандора. Оттук нататък всяка военна или политическа сила би могла да се почувства легитимирана и окуражена да нахлуе в която и да е държава — с предварителната увереност, че рано или късно ще постигне своето."

Проблемът с международните споразумения

Според Будапещенския меморандум от 1994 година, Украйна се отказа от ядрения си арсенал срещу гаранции от Русия, САЩ и други държави, че ще зачитат независимостта и границите ѝ. Кестутис Будрис, външен министър на Литва, предупреждава, че признаването на Крим като част от Русия би обезсмислило всички предходни споразумения.

„Ние се съгласихме да живеем в мир, да уважаваме съществуващите граници, да се откажем от възможността да притежаваме ядрено оръжие и да поддържаме статуквото – както и да преследваме онези, които се стремят да го придобият. (Но подобен ход) би разрушил този ред. Категорично."

Будрис изразява опасения, че подобно споразумение би насърчило други държави да разработят собствени ядрени програми.

„Знаете ли колко струва ядрената програма на Северна Корея годишно? По-малко от един милиард евро. А нашият отбранителен бюджет тази година надхвърля три милиарда. (...) Когато поставяме под съмнение принципите на международното право, когато оспорваме въпроса за суверенитета над Крим, ние отваряме портите на ада — и оттам ще излязат демони, които никой повече няма да може да върне обратно."

Ролята на Европа

Според Людмила Таутиева, европейските страни активно работят с Киев за изготвянето на контрапредложение към американския мирен план, но имат трудности да се наложат на масата за преговори.

„Европейските страни вече изразиха готовност да разположат стабилизиращи сили в Украйна след постигане на примирие. Това беше ключова инициатива на т.нар. 'Коалиция на желаещите', свикана от Еманюел Макрон преди месец в Париж. Освен това, европейците работят съвместно с президента Зеленски по изготвянето на мирен план в отговор на американското предложение."

Евро-украинският план предвижда разполагане на европейски контингент с подкрепата на САЩ на украинска територия, използване на замразени руски активи за финансиране на възстановяването и гаранции за сигурност, без Украйна да става член на НАТО.

Корпоративният подход на Тръмп

Ивайло Калфин сравнява подхода на Тръмп с този на корпоративен преговарящ, използващ позицията си на сила за оказване на натиск.

„Цялото поведение на Тръмп в момента напомня на корпоративен преговарящ – човек, който използва позицията си на сила, за да притисне партньора си и да изкопчи максималното. Виждам заплахата за изтегляне на Америка от преговорите като част от този натиск за постигане на сделка."

Той подчертава значението на американската подкрепа за Украйна.

„Украйна се намира в изключително трудна позиция в момента, защото американската подкрепа е наистина жизненоважна за нея. Колкото и ЕС да проявява солидарност и да стои зад Украйна, без участието на САЩ ще бъде много трудно да се удържат украинските позиции."

Исторически момент за Европа

Професор Тимъти Гартън Аш от Оксфордския университет определя ситуацията като исторически кръстопът за Европа.

„Намираме се в началото на нещо ново – и според мен има три или четири основни измерения на това събитие. Първо: нападението от Изток – Владимир Путин. Вече повече от три години продължава най-мащабната война в Европа от 1945 година насам. Второ: осъзнаването, че съществува цял свят, който с готовност продължава да търгува с Русия, дори докато тя води неоколониална война срещу Украйна. Китай, Индия, Турция, Бразилия, Южна Африка – всички без колебание правят бизнес с Москва. Това е шок. Трето: атаката отвътре – имам предвид популисткия натиск в самата Европа, който от последния път, когато говорихме, значително нарасна. Помислете само за шокиращия успех на 'Алтернатива за Германия'. И накрая – най-жестокият удар: нападението от Запад, от Вашингтон. И когато съберем всичко това – атаката от Изток, осъзнаването, че живеем в постзападен свят, натискът отвътре и сега нападението от Запад – става ясно, че сме изправени пред определящ исторически момент."