Какво следва, ако само Борисов подаде оставка

1
Президентът провежда консултации с парламентарните групи и възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по-численост ПГ, да състави правителство
Президентът провежда консултации с парламентарните групи и възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по-численост ПГ, да състави правителство Снимка: БГНЕС

Юристът Димитър Стоянов разкри пред Novini.bg какво следва според Конституцията, ако Бойко Борисов реши да подаде оставка като премиер, а кабинетът се запази. За това действие намекна по-рано днес самият министър-председател по време на Националния съвет на ГЕРБ в София

Конституционната процедура по подаване на оставка на правителство и формиране на нов състав на Министерски съвет, предвидена в чл. 99 КРБ, отразява в себе си също така нормативната рамка на чл. 111, ал. 1, т. 2 КРБ и разпоредбите на чл. 84, т. 6 и7 от Конституцията. Водеща роля тук имат държавният глава в лицето на президента и Народното събрание.

Основните моменти, които следва да се уточнят, са няколко. Първо, когато министър-председател на Република България подаде оставка, тя „влече“ след себе си оставка и на целия Министерски съвет, тъй като неговите правомощия се прекратяват с приемане оставката на министър-председателя (чл. 111, ал. 1, т. 2 КРБ).

Министерският съвет продължава да е правителство в оставката и да изпълнява функциите си до избирането на нов Министерски съвет (чл. 111, ал. 3 КРБ), което се осъществява при две възможни хипотези. Едната е при ново правителство в рамките на текущия парламент, а другата е служебно правителство, което е назначено от президента (чл. 99, ал. 4 КРБ), когато не се избере нов кабинет от МС.

Оставката на целия Министерски съвет или на министър-председателя, пораждаща оставка и на самото правителство, неминуемо задейства конституционната процедура по чл. 99, ал. 1 КРБ, която се осъществява в рамката на действащия парламент.

Президентът провежда консултации с парламентарните групи и възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по-численост ПГ, да състави правителство.

Кандидатът за премиер трябва в 7-дневен срок да предложи състав на МС (чл. 99, ал. 2 КРБ). Ако той не успее, президентът възлага т.нар. „проучвателен мандат“ на кандидат за министър-председател, посочен от втората по-големина ПГ. Ако не се успее отново или се върне мандата, то той се възлага на трета парламентарна група по избор на президента (чл. 99, ал. 3 КРБ).

При невъзможност да се състави ново правителство в рамките на текущата структура на НС, се отива на предсрочни парламентарни избори и има служебен кабинет (чл. 99, ал. 4 КРБ).

Процедурата по съставяне на ново правителство в горепосочените хипотези и срока и правомощията на служебното правителство е предмет на тълкуване в рамките на Решение № 20 от 20 декември 1992 г. по к.д. № 30 от 1992 г., с което народни представители от 36-то НС отправят искане за задължително тълкуване на Конституцията от страна на Конституционния съд.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Остават 2000 символа

Поради зачестилите напоследък злоупотреби в сайта, от сега нататък за да оставите анонимен коментар изискваме да се идентифицирате с Facebook или Google акаунт.

Натискайки на един от бутоните по-долу коментарът ви ще бъде публикуван анонимно под псевдонима който сте попълнили по-горе в полето "Твоето име". Никаква лична информация за вас няма да бъде съхранявана при нас или показвана на други потребители.

* Моля, използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и коментари написани само с главни букви!
Зареди още коментари

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

- Ало, Кире, какво правиш?
- Изпрах, изгладих, сготвих, почистих! Скапан съм!
- Довечера ще ходим ли на мач или си неразположен...

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари