Природата се възражда с особена жизненост

В разгара на месец март природата се събужда с нова енергия, а с нея се активизират както обитателите на горите, така и любителите на риболова. Настъпващата пролет предлага богати възможности за въдичарите и ловците.

Месец март традиционно се свързва с прехода между зимата и пролетта. "Мартенски дъжд да налееш в оцет, лют става" - гласи народната мъдрост, цитирана от изданието. Времето е наистина непредсказуемо - ту ясно, ту мрачно, ту със снежинки, гонени от вятъра. Средните температури се повишават значително, като понякога топлите въздушни маси могат да доведат до над 30 градуса.

Природата се възражда с особена жизненост след зимното си унило съществуване.

Появява се новото заешко поколение, а от юг ни навестяват диви гъски, диви патици и бекаси. В разгара си е и чифтосването на яребиците. Ловният сезон на практика е отминал, като могат да се отстрелват само хищници, а скитащите кучета и котки не бива да се допускат сред съживяващата се природа.

Пролетни надежди за риболовците

За любителите на риболова пролетта е особено вълнуващ сезон. Малцина са тези, които практикуват въдичарството през студените зимни месеци, но затова пък настъпването на по-топлите дни разпалва страстите.

След зимата рибите са изгладнели и активно търсят храна, което ги прави по-непредпазливи и увеличава шансовете на риболовците. През този период най-ефективна е естествената стръв, макар че речните кефали не пренебрегват и блесните. Най-сполучлив е риболовът на скромните уклеи и кротушки.

Особено интересна за ранния пролетен риболов е черната мряна, която е почти неуловима през топлите летни дни. В този период рибите предпочитат плитчините. Изданието препоръчва основен преглед на всички риболовни принадлежности, отстраняване на повреди и проверка на годността на уредите преди излизане на водоем.

Интересни факти от животинския свят

Любопитна информация е, че при повечето сухоземни бозайници слуховият орган се състои от външно ухо (ушна мида и слухов канал), средно ухо (тъпанчена кухина) и вътрешно ухо, наречено "охлюв".

Слухът е от особена важност за нощните животни. Лисиците имат отличен слух, а пустинните хищници като дивата котка и лисицата фенек могат да доловят дори шумоленето на мишка в тревата или пълзенето на бръмбар по пясъка. Сърните и дивите свине реагират мигновено на всеки звук, а домашната котка чува високите звуци по-добре от човека, но може да игнорира силен вик от 200 метра разстояние.

Легенди за хитрата лисица

Особено интересен е разказът за поведението на лисицата край реката. Още преди близо 2000 години римлянинът Клавдиус Елиан е описал как лисицата хитро лови риба, потапяйки опашката си във водата. Рибките се насочват към нея и попадат в гъстите косми, след което хищницата изважда опашката си, изтръсква се и изяжда падналите на земята рибки.

Тази история е била повторена и от шведския хроникьор Олаус Магнус, който добавил и свои наблюдения как лисица използва същия метод за ловене на раци в скалите на Норвегия. Епископът и натуралист Магнус Ерик Понтопитан също споменава за лисицата и морските раци, измамени от опашката ѝ. Въпреки липсата на съвременни научни потвърждения, подобни истории присъстват в приказките на различни народи по света.