Трите етапа на детството според древната философия на Страната на изгряващото слънце

В Япония възпитанието на деца не е просто процес - то е цяла философия, която се нарича "икудзи". Тази древна система разделя детството на три ясно очертани периода, всеки със собствени правила и принципи, които са се доказали през вековете.

Японската система е в пълен контраст с европейските подходи към възпитанието, но резултатите говорят сами за себе си - японските деца са известни със своята дисциплинираност, уважение към другите и способност за работа в екип.

До пет години - детето е божество

В първия етап на "икудзи" японците третират децата с изключително уважение и търпение. До петгодишна възраст на детето не се забранява нищо, то не се наказва и родителите му не крещят. В речника на възрастните не съществуват думите "не трябва", "лошо" или "опасно".

Тази практика създава спокойна среда за опознаване на света, макар и да изглежда странна за европейските родители. Ако детето тръгне да вземе горещата чаша чай, японската майка няма да се хвърли да я отнеме. Вместо това тя ще изчака детето да се опари леко, след което ще му поиска прошка и ще споделя колко болка ѝ е причинило това, че детето се е наранило.

"За японеца няма нищо по-лошо от това да огорчи своята майка", обясняват експертите по японската култура. Този подход създава дълбока емоционална връзка между родител и дете, която се оказва ключова за следващите етапи.

От пет до петнайсет години - сурова дисциплина

На петгодишна възраст ситуацията се променя драматично. Детето се сблъсква със "суровата действителност" и трябва да се съобразява с жестоки правила и ограничения, които няма как да избегне.

Тази промяна не е случайна - тя отразява японското общество, където обществените интереси са над личните. Човекът се възприема като елемент от сложен механизъм, а социалното отчуждение е най-страшното нещо, което може да се случи на един японец.

В този период възпитателите често се сменят и играят по-скоро ролята на координатор, отколкото на учител. Децата се ангажират активно в групови спортове и дейности, които развиват "стадния" принцип и способността за колективна работа.

След петнайсет години - равнопоставено отношение

На петнайсетгодишна възраст детето се смята за вече оформена личност. Следва кратък период на бунтарство и самоидентификация, който обаче рядко нарушава принципите, усвоени в предходните два периода.

От този момент младият човек се третира като равен на възрастните и се очаква да поеме пълна отговорност за своите действия и решения.

Парадоксална, но ефективна система

"Икудзи е парадоксална система на образование, поне според европейските представи, но тя е проверена през вековете и спомага за формирането на дисциплинирани граждани", отбелязват изследователите на японската култура.

Системата е проектирана да създаде хора, които могат да функционират ефективно в японското общество, където хармонията и колективността са от изключителна важност. За разлика от западното възпитание, което акцентира върху индивидуалността, японската философия поставя акцент върху споделянето, сътрудничеството и взаимопомощта.

Въпреки че тази система може да изглежда странна за европейските родители, все повече изследвания показват, че японските деца развиват по-рано способности за самоконтрол и саморегулация в сравнение с връстниците си от други култури.