Сензорната претовареност може да доведе до истерии и емоционални изблици при малките деца

Малките деца често изпитват силни емоции, а не е рядкост да станем свидетели на истерии, дори когато всичко е изглеждало наред. Един от основните фактори за такива реакции е свръхстимулацията.

Свръхстимулацията или още сензорна претовареност може лесно да изтощи детето, което да доведе до истерия. Въпреки че изглежда като внезапен изблик, обикновено има предшестващи знаци за преумора. Ето как може да разпознаем признаците на преумора, как да помогнем на детето да се успокои и как да предотвратим бъдещи истерии.

Какво е свръхстимулацията

Свръхстимулацията е реакцията на тялото към прекалено много стимули или активност. Всеки реагира различно на околните фактори в зависимост от личните си възможности и ограничения. Малките деца може да се претоварват по-лесно от по-големите, а някои от тях, като тези с аутизъм или тревожност, могат да бъдат по-податливи на преумора.

Често различни фактори водят до свръхстимулация. Например, ако едно дете е стресирано, не е спало добре или е пропуснало закуска, то може да се претовари по-лесно, дори в обичайна за него среда.

Как се предизвиква свръхстимулацията

Тя настъпва, когато нивото на сензорни стимули надвиши капацитета на детето да ги обработи. Всеки има индивидуален праг на толерантност към стимули, който може да варира в зависимост от състоянието му - дали е отпочинал или е гладен. Свръхстимулацията може да бъде предизвикана от различни видове стимули - зрителни, слухови, тактилни или комбинация от тях.

Деца с аутизъм, ADHD или интелектуални затруднения често имат по-нисък праг за сензорна претовареност. Например, етикетите на тениските, ярките светлини или определени текстури на храни могат да предизвикат раздразнение при тях.

Признаци, че детето ви страда от свръхстимулация

Признаците варират в зависимост от възрастта и характера на детето. Бебетата могат да плачат, да дърпат ръцете или краката си или да обръщат главата си, за да избегнат стимулите. Малките деца може да проявяват поведение, подобно на истерии. По-големите деца също могат да имат истерични епизоди или да казват, че се чувстват претоварени.

Децата, които имат трудности да обработват стимулите, може да започнат да избягват или минимизират тяхното въздействие. Може да забележите, че детето ви е раздразнително, неспокойно или изглежда отнесено. То може да се успокоява чрез повтарящи се действия като люлеене, ходене напред-назад или мърморене.

При някои деца поведението може да е по-екстремно: плач, крещене, падане на земята или дори самонараняване. Това се нарича истерия, която се предизвиква от сензорната претовареност, а не е опит за получаване на нещо.

Как да помогнете на детето си в случай на свръхстимулация

Когато осъзнаете, че детето ви е сензорно претоварено, най-доброто, което може да направите, е да премахнете стимулите или да го изведете от околната среда. Нека бъде в тиха и успокояваща обстановка.

Ако не може да промените заобикалящата среда напълно, намалете стимулите - може да го държите близо до вас, да му покриете ушите или да намалите осветлението. Малки бебета може да се успокоят, ако ги завиете или поставите в количка или кошче. По-големите деца може да се успокоят чрез тиха дейност, като четене на книга или пеене на позната песен.

Имайте предвид, че сензорната претовареност не е умишлено действие на децата. Те се нуждаят от помощ, за да се успокоят.

Как да предотвратите свръхстимулацията

За да предотвратите бъдещи епизоди на свръхстимулация, важно е да наблюдавате детето си и да разпознавате ранните предупредителни знаци. "Колкото по-рано разпознаете признаците на претовареност, толкова по-лесно ще бъде да помогнете на детето си", съветват специалистите по детско развитие.

Създайте структурирана и предвидима среда у дома. Децата се чувстват по-сигурни, когато знаят какво да очакват. Ограничете излагането на силни стимули като ярка светлина, висок шум или многолюдни места, особено когато детето е уморено или гладно.

За деца с по-висока чувствителност към сензорни стимули може да се наложи да адаптирате ежедневните дейности. Например, да използвате по-меки дрехи, да намалите силата на звука или да осигурите тихо пространство, където детето може да се оттегли при нужда.