Безнаказаността превърна корупционните схеми в норма

България отчита най-високите нива на корупция за последните 27 години, сочи най-новият доклад на Центъра за изследване на демокрацията. Директорът на правната програма в организацията Димитър Марков алармира в предаването „Директно“ по Bulgaria ON AIR, че стряскащите резултати са ясен знак за пълния крах на дългогодишните антикорупционни стратегии. Според него липсата на реални наказания и ефективни присъди е довела до опасно нормализиране на престъпните практики и критичен срив на общественото доверие в държавните институции, което буквално парализира гражданския натиск.

Превръщането на безнаказаността в норма

След близо три десетилетия гръмки обещания за реформи, държавата се озовава в изходна позиция, но с много по-изтънчени корупционни схеми. Липсата на реални съдебни последствия превръща рушветите и злоупотребите в ежедневие, което вече дори не предизвиква изненада у гражданите.

"Това е шокиращ резултат. За 27 години антикорупционни реформи България финишира с най-високите нива на корупция, откакто ние от Центъра за изследване на демокрацията измерваме този показател. Но най-тревожният факт е чувството за безнаказаност. Ние продължаваме да нямаме осъдени за корупция и това води до нормализиране на корупцията. Когато не те е страх от последствия, корупцията започва да изглежда нормална", коментира Димитър Марков.

Когато хората усетят, че техните сигнали потъват в институционалното бездействие, те просто спират да реагират. Този срив на доверието премахва обществения натиск, който е ключов за контролирането на властта, и окончателно развързва ръцете на нарушителите.

Конкуриращи се мрежи за завладяване на държавата

Днешната реалност показва, че корупционните механизми са еволюирали и са станали далеч по-устойчиви в сравнение с първите години на прехода. Вместо хаотични единични актове, страната е оплетена от мрежи на влияние, които обслужват конкретни корпоративни интереси чрез специализирани посредници и брокери. Анализаторите отбелязват, че България все още не е контролирана от един-единствен център, но балансът е изключително крехък.

"България не е завладяна от един център на влияние. У нас все още има конкуриращи се мрежи на влияние, зад които стоят различни икономически интереси. Това е от една страна добро, защото все още сме далеч от тоталното завладяване на държавата. Но крачката между сегашното положение и напълно завладяната държава е много малка и ако бъде пропуснат поредният момент за действие, рискът е скоро да се окажем именно в такава ситуация", предупреждава Марков.

Най-видимият пример за тази порочна еволюция се открива при обществените поръчки. Там продължава да се наблюдава огромен дял от процедури, в които участва само един-единствен кандидат, което на практика изначално елиминира конкуренцията и гарантира усвояването на милиони от „правилните“ фирми.

Съдебният колапс и заплахата за националната сигурност

Най-сериозната пробойна в държавността остава съдебната система. Вместо да бъде последната бариера пред беззаконието, тя е възприемана от мнозинството българи като изцяло пропита от неформални връзки. Дългите години на шумни, но напълно безрезултатни дела, приключващи без реални присъди, окончателно убедиха обществото, че справедливостта у нас има цена, която се договаря под масата.

Проблемът обаче отдавна е надхвърлил рамките на правосъдието и удря директно стратегически сектори като енергетиката, превръщайки се в заплаха за националната сигурност. През пукнатините на корупционните мрежи лесно проникват чужди геополитически интереси. По думите на експертите, най-често тези деструктивни опити за външно влияние идват от страна на Русия.

За излизане от това блато от Центъра за изследване на демокрацията предлагат спешни стъпки към тотална прозрачност, отчетност и внедряване на съвременни технологии.

"По-голямата отчетност и прозрачност не са клишета. Говорим за осветляване на критични сектори като обществените поръчки, за повече публичност по делата с висок обществен интерес, за използване на информационни технологии и дори на изкуствен интелект за повишаване на прозрачността. Но без работеща съдебна власт нито едно усилие срещу корупцията няма да даде резултат, защото корупцията ще продължи да остава ненаказана", категоричен е Марков.