Стефан Стамболов планирал лична уния с крал Карол I за защита от Великите сили

Един от най-драматичните и малко познати моменти в новата история на Балканите разкрива как геополитическите интереси на Руската империя са предотвратили създаването на мащабен държавен съюз между България и Румъния. Историческите архиви и анализи на Радио Румъния Интернешънъл (RRI) потвърждават, че през критичната 1887 година двете държави са били на крачка от обединение под скиптъра на един монарх.

Кризата след Батенберг

След абдикацията на княз Александър I Батенберг през 1886 година, България изпада в тежка политическа нестабилност. В този вакуум на властта, Регентството, оглавявано от Стефан Стамболов, търси спешен и нестандартен ход, за да гарантира независимостта на младото княжество.

Според историческите данни, Стамболов формулира смела стратегия – създаване на лична уния с Румъния. Идеята предвиждала двете държави да запазят своите правителства и администрация, но да бъдат управлявани от общ владетел, който да обедини военния и икономическия им потенциал.

Карол I – владетелят на "Балканската империя"

Българската дипломация се насочва към румънския крал Карол I. Монархът, представител на династията Хоенцолерн-Зигмаринген, се ползвал с авторитет в Европа. Предложението на София било примамливо – Карол I да оглави мощна федерация, която би контролирала ключовото долно течение на Дунав и широк излаз на Черно море.

Подобен съюз би превърнал новата държава в регионална суперсила, способна да се противопостави на апетитите както на Османската империя, така и на Австро-Унгария.

Руският ултиматум

Плановете за балканско обединение обаче срещат яростната съпротива на Санкт Петербург. Русия, която по това време се стреми да запази доминиращото си влияние в региона, вижда в потенциалната уния заплаха за своите стратегически интереси.

Според историческите свидетелства, император Александър III реагира мигновено и остро. Руската дипломация отправя директни заплахи към Букурещ, включващи скъсване на дипломатическите отношения и дори военна окупация на двете държави, ако проектът бъде реализиран.

Изправен пред риска от унищожителна война с Русия, крал Карол I е принуден да отхвърли българското предложение. Този отказ променя хода на историята – България избира за свой княз Фердинанд Сакскобургготски, а мечтата за българо-румънска федерация остава в архивите като един от големите пропуснати шансове на епохата.