Мостът Русе-Гюргево е сред 32-те обекта в Европа, които Москва може да порази с ракети

България е включена в разсекретен списък с 32 европейски обекта, които Русия може да порази с ракети, способни да носят ядрени бойни глави, разкриват западни медии. Информацията е публикувана първоначално от Financial Times през август 2024 година и е отразена в Daily Express и други международни издания. Сред конкретните цели е посочен мостът Русе-Гюргево, който свързва България с Румъния над река Дунав. Въпреки че данните идват от авторитетни източници, редица експерти предупреждават, че документите са стари и може да не отразяват актуалните военни планове на Москва.

Според публикациите във Financial Times и Daily Express, информацията се основава на секретни документи, изготвени между 2008 и 2014 година - повече от десетилетие преди пълномащабната инвазия в Украйна. Документите съдържат 29 презентации за руски офицери и описват планове на руските военноморски сили.

Стари документи - актуални ли са днес?

Критичният въпрос е доколко релевантни са военни планове на възраст между 11 и 17 години. От изготвянето им насам Русия е модернизирала значителна част от своите военноморски сили, променила е военната си доктрина и е преминала през война в Украйна, която е разкрила сериозни слабости в конвенционалните ѝ въоръжени сили.

Самият Financial Times отбелязва, че картите са били "за презентационни цели, а не за оперативна употреба". Това означава, че те може би никога не са били част от реални военни планове, а просто учебни материали за офицери. Липсата на информация за това как точно западните източници са се сдобили с документите също поражда въпроси за тяхната автентичност и контекста, в който са били използвани.

България, Румъния и Турция в прицела

Според разкритията, в случай на глобална ескалация Русия разглежда възможността за удари по обекти в Румъния, България и Турция. Мостът Русе-Гюргево е споменат като потенциална цел според румънската медия Romania Insider, но няма официално потвърждение от нито една разузнавателна служба на НАТО за конкретните обекти в България.

Трябва да се отбележи, че всяка военна сила, включително и НАТО, поддържа списъци с потенциални цели в територията на потенциални противници. Това е стандартна практика във военното планиране и не означава задължително намерение за атака. Документите по-скоро разкриват как Русия е мислила преди повече от десетилетие, отколкото какви са нейните планове днес.

Експертни оценки и пропагандни мотиви

Уилям Алберк, бивш служител на НАТО, заяви пред Financial Times, че списъкът с 32 цели е само малка част от потенциално хиляди обекти. "Те искат страхът от използването на руско ядрено оръжие да бъде магическия ключ, който отключва западното съгласие", коментира експертът.

Неговата оценка обаче може да се тълкува двояко - или като предупреждение за реална опасност, или като признание, че разкриването на такива документи служи за психологическо въздействие върху западната общественост. В условията на информационна война между Русия и Запада, и двете страни имат интерес да преувеличават заплахите - Русия за да заплашва, Западът за да обосновава военните разходи.

Актуалният контекст - заплахи и дипломация

Разкритията идват на фона на продължаващата война в Украйна и многократните ядрени заплахи на руския президент Владимир Путин към Запада. Русия вече е разположила тактически ядрени оръжия в Беларус, но не е използвала ядрено оръжие дори в условията на загуба на значителна част от Черноморския си флот и атаки по цели дълбоко в руска територия.

Според говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, предложението на американския президент Доналд Тръмп за удължаване на договора "Нов СТАРТ" е "основание за оптимизъм". Това показва, че въпреки заплашителната реторика, и Русия, и Западът търсят начини за контрол върху ядрените въоръжения.