Основни стъпки и процедури

Поставянето под запрещение (попечителство или настойничество) на пълнолетно лице с увреждане е важна и деликатна процедура в България, която може да бъде извършена и без адвокат, но изисква внимателно спазване на законовите стъпки. В тази статия ще разясним как родителите могат да действат сами и кога има риск от злоупотреби.

Как родителите да поставят детето под запрещение без адвокат:

1. Изготвяне и подаване на молба до съда

• Подавате молба за поставяне под пълно или ограничено запрещение до районния съд по настоящ адрес на лицето. Молбата се подава в свободен текст – няма утвърден стандартен формуляр. Това означава, че родителите (или друг близък) могат сами да я напишат, като е важно да включат всички необходими данни и обосновка.

• Какво задължително трябва да съдържа молбата?

  • До кого е адресирана:

    • До Районен съд – [име на града/района]

  • Данни за подателя (молителя):

    • Три имена

    • ЕГН

    • Адрес

    • Телефон за контакт

  • Данни за лицето, което искате да бъде поставено под запрещение:

    • Три имена

    • ЕГН

    • Адрес

    • Роднинска връзка

  • Изложение на фактите:

    • Какво увреждане има лицето (вкл. диагноза, ако е известна)

    • Какви трудности има в ежедневието (не може да се грижи за себе си, не разбира значението на действията си, лесно се поддава на манипулации и т.н.)

    • Има ли опити за злоупотреби от трети лица

    • Какви медицински документи са налице (ТЕЛК, епикризи, заключения и др.)

  • Искане към съда:

    • Да бъде назначена съдебно-психиатрична експертиза

    • Да се постанови решение за пълно запрещение

    • Да бъде информирана Дирекция „Социално подпомагане“

  • Подпис и дата

2. Приложения към молбата

• Копие от лична карта на родителите;

• Копие от удостоверение за раждане на детето;

• Копие от ТЕЛК/НЕЛК експертиза;

• Медицински заключения от лекуващи лекари/психиатри (ако има);

• Доказателства за необходимостта от запрещение (примерно - опити да бъде манипулирано, сключване на договори, загуба на пари, невъзможност за осъзнаване на действия и последици и др.).

• Примерна структура на молбата (в свободен текст):

  До Районен съд – [Град]

  От: [Име на родителя], ЕГН: [XXXXXXXXXX]
  Адрес: [ул. ..., №..., гр./село ..., ПК ..., тел. ...]

  Уважаеми господин/госпожо съдия,

  Моля да бъде поставен/а под пълно запрещение моят/та син/дъщеря [Три имена], ЕГН [XXXXXXXXXX], понастоящем живущ/а на адрес [адрес].

  Лицето страда от [напр. умствена изостаналост/шизофрения/друго увреждане], установено с решение на ТЕЛК №..., както и от епикризи и заключения на лекуващи лекари, приложени към настоящата молба.

  Поради заболяването си той/тя не може да се грижи сам/а за себе си, не осъзнава последствията от действията си и е в постоянна опасност от манипулации и злоупотреби от трети лица.

  На основание чл. 5 от Закона за лицата и семейството моля:

  1. Да бъде образувано производство за поставянето му/ѝ под пълно запрещение.

  2. Да бъде назначена съдебно-психиатрична експертиза.

  3. Да се уведоми дирекция „Социално подпомагане“ за предприемане на последващи действия.

  Приложения:

  • Копие от лична карта

  • Копие от ТЕЛК

  • Медицински документи

  • Удостоверение за раждане на лицето

  Дата: .....................
  Подпис: ...................

3. Процедура в съда

• Съдът назначава съдебно-психиатрична експертиза – това е задължително.

• Провежда се открито съдебно заседание – може да се явите сами.

• Съдът постановява решение – дали да бъде поставено лицето под пълно или ограничено запрещение.

Разлика между пълно и ограничено запрещение:

• Пълно запрещение – при тежки умствени увреждания, лицето няма право на правни действия. Назначава се настойник.

• Ограничено запрещение – при по-леки случаи, лицето може да извършва действия, но с одобрение на попечител.

Във връзка с пълното запрещение публикуваме и подробна информация как родителите да станат настойници на пълнолетно дете с увреждане, след като бъде поставено под пълно запрещение. Както вече обяснихме: родителите подават молба до районния съд по адреса на детето, с доказателства за умствена или психическа неспособност за самостоятелно управление на живота. Съдът назначава съдебно-психиатрична експертиза. Провежда се открито съдебно заседание. Съдът постановява решение – пълно запрещение. След като съдът постави лицето под пълно запрещение, то юридически се приравнява на малолетно дете и трябва да има настойник, който да действа от негово име.

Назначаване на настойник – процедура:

След решението на съда:

a. Подаване на заявление до кмета на общината

• Родителите подават заявление до кмета на общината (или кмета на района в София), в което искат да бъдат назначени за настойници.

• Могат да го направят в деловодството на общината или в дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП), ако общината прехвърля това правомощие на тях.

Заявлението съдържа:

• Данни за лицето, поставено под запрещение;

• Данни за родителя/родителите;

• Искане да бъдат назначени за настойник/настойници;

• Мотиви защо са подходящи – връзка, грижи, възможност за представителство.

Приложения:

• Решението на съда за запрещението (влязло в сила);

• Копия от личните карти на родителите;

• Удостоверение за раждане на детето;

• Удостоверение за семейно положение;

• При нужда – документи за здравословното състояние и доходите на родителя.

b. Проверка от социалните служби

• ДСП извършва проверка на място – социален работник посещава дома и проверява условията и грижите.

• Съставя се социален доклад, който се изпраща до кмета.

c. Издаване на заповед от кмета

• Ако всичко е наред, кметът издава заповед за назначаване на настойник (обикновено единия родител, или двамата съвместно).

• Заповедта влиза в сила веднага.

Кога има риск от злоупотреби, ако детето не е под запрещение?

Ако едно пълнолетно лице с увреждане не е под запрещение, въпреки че няма капацитет да преценява своите действия, рисковете са сериозни:

Възможни злоупотреби:

1. Финансови измами – подписване на договори, кредити, продажби на имущество без разбиране на последствията.

2. Манипулации от трети лица – „приятели“ или роднини може да го подтикват към действия в тяхна полза.

3. Липса на защита при злоупотреба – ако няма попечител или настойник, държавата и институциите нямат основание да откажат уважаване на подписа или действията му.

4. Невъзможност за упражняване на правата му от родителите – например при социални услуги, здравеопазване или административни процедури.