Политическите разделения в Скопие около "двата Илиндена" продължават да задълбочават пропастта с България

И тази година честването на държавния празник на Северна Македония премина в подялба между поддръжниците на различните тълкувания на историята. Докато едни възславяха подвига на въстаниците от 1903 година, други предпочетоха да акцентират върху наследството на АСНОМ от 1944 година - две събития, които македонската политика упорито се опитва да превърне в основа за нова национална идентичност.

Традиционното разделение между двете основни политически сили в страната се прояви и този път с пълна сила. ВМРО-ДПМНЕ, като наследник на революционните традиции, насочи вниманието към Крушево и местността Мечкин камен, където се водеха основните битки през въстанието. От своя страна СДСМ, верен на посткомунистическото си минало, предпочете да подчертае значението на АСНОМ и мястото му в изграждането на македонската държавност.

Двете лица на македонския Илинден

Парадоксът на македонския календар остава същият като преди - един ден да обединява два различни исторически момента, разделени от 41 години и съвършено различни по своята същност. Въстанието от 1903 година, организирано от ВМОРО, беше израз на стремежа към освобождение от османската власт. АСНОМ от 1944 година пък представляваше съветски експеримент за създаване на федерална единица в рамките на титовата Югославия.

Тази година делегацията в Прохор Пчински манастир беше водена от заместник-председателката на Събранието Весна Бендевска - същата политичка, която активно работи срещу дейността на Културния клуб "Иван Михайлов" и председателя му Люпчо Георгиевски. Избягването на директни препратки към българския характер на въстанието остава основен приоритет за определени политически кръгове в Скопие.

Кафанският интелектуализъм срещу историческата истина

Особено показателни са изказванията на младите македонски журналисти, които със завидно самочувствие обясняват на света какво е истина. Един от тях наскоро заяви във Фейсбук, че Илинденското въстание "няма нищо общо с България", а като доказателство посочи факта, че в Македония 2 август е неработен ден, докато в България - не.

Такава примитивна логика подсказва сериозни пропуски в образованието. Защото със същата логика може да се твърди, че Априлското въстание от 1876 година няма значение за България, тъй като на 20 април си ходим на работа. Или че Schlacht bei Königgrätz няма значение за Прусия, защото германците не са обявили 3 юли за национален празник.

Историческата истина обаче не се определя от календара на почивните дни, а от документите и свидетелствата на времето. А те ясно показват, че лозунгът "Свобода или смърт" от паметника на Мечкин камен е същият като този от Априлското въстание. Не случайно той е изписан на български език - "Слобода или смрт" - ако разбира се, не са го махнали в последните години.

Приемствеността, която обединява

България отбелязва Илинден два пъти годишно - на 20 юли по новия календар и на 2 август по стария стил. С цялото си преклонение и почит към героите, които се бориха за свобода срещу османската власт. Това не е въпрос на политически престиж или календарни празници, а на историческа памет и признателност към хората, които са пожертвали живота си за една по-добра кауза.

Опитите за монополизиране на историческата памет и изключване на българския елемент от въстанието не водят до изграждане на здрава национална идентичност. Напротив - те създават изкуствени напрежения и задълбочават разделенията в обществото. Истинската зрелост се проявява в способността да се признае сложността на историята, а не в опитите да се преписва според политическите нужди на момента.