Бившият заместник-министър предупреждава за сериозни последици при доходите

Бившият заместник-министър на труда Иван Кръстев критикува премахването на механизма за определяне на минималната работна заплата в държавния бюджет за 2026 година, докато омбудсманът Велислава Делчева подготвя сезиране на Конституционния съд по казуса. Това съобщават от Bulgaria ON AIR след гостуване на Кръстев в сутрешния блок на телевизията днес.

Спорът за минималните доходи

Омбудсманът Велислава Делчева ще поиска от Конституционния съд да обяви за противоконституционни разпоредбите, с които се променя начинът на формиране на минималната работна заплата в приетия Закон за държавния бюджет за 2026 година.

„Притеснението е на широка част от експертите в сферата и на 1 милион души, които се осигуряват на минимална заплата. Конституционният съд няма еднозначна практика по въпроса“, коментира бившият заместник-министър на труда Иван Кръстев в студиото на телевизията. Според него технологията, използвана от Народното събрание, буди сериозни съмнения.

Кръстев поясни, че създаването на механизъм за изчисляване на минималните доходи е изискване на европейските директиви, по които страната вече закъснява с прилагането.

„Голяма грешка е отпадането на механизма на този етап. Няма европейска държава без единна минимална работна заплата. Съществуващият механизъм беше вид стимул за работодателите и синдикатите да намерят пресечна точка. Сега това го няма. Бизнесът получава труд. Без ефективна работна ръка, всеки бизнес е обречен на неуспех“, обясни гостът.

Заплаха за пенсионните права

Експертът подчерта, че липсата на алтернативен механизъм за определяне на минималните възнаграждения поставя под риск доходите в частния сектор.

„Правителството пристъпи към отмяна на механизма, без да предложи алтернативен такъв. Абсурдно е да очакваме, че в следващите две години ще останем на тези нива на минимално заплащане. Натискът върху потребителя е голям, няма как да оставим най-бедната част от работещите да не бъде с актуализирани доходи“, категоричен е Кръстев.

Той критикува и промените, засягащи наетите на 4-часов работен ден, като предупреди, че те ще срещнат сериозни затруднения при натрупването на необходимия трудов стаж за пенсия в бъдеще.

„Сивата икономика е огромен проблем. Ефектът върху фиска и трудовите отношения е изключително негативен. Но тези мерки имат непропорционален социален ефект. Необходимо е по-сериозно затягане на контрола. Трябва да бъдат въведени стимули хората да не приемат такива условия и да са мотивирани заплатата в плик да не е водеща“, допълни бившият заместник-министър.

Рискове пред втория стълб

По отношение на пенсионната система в България, която обхваща над 2 милиона пенсионери, Кръстев призова към внимателен подход. Той се обяви за поетапно отпадане на максималния осигурителен доход и даде пример, че масово в предприятията ръководители и хигиенисти се осигуряват на сходни бази, което определи като сериозен дефект в системата.

„Колкото по-високо възнаграждение взимате, толкова по-малко данъци и осигуровки плащате пропорционално“, отбеляза Кръстев.

Той обърна специално внимание на втория пенсионен стълб, който според него функционира по притеснителен начин и крие рискове за осигурените лица.

„Скандални промени в Кодекса дадоха възможност всички лица до 50-годишна възраст да бъдат автоматично насочвани към фондове с висок риск. Моделът гарантира на частните компании голяма маса от неподготвени клиенти“, заяви в заключение Иван Кръстев.