Една случайна реликва, изпълнена със странни нишани, предрешава съдбата на 68-годишния Стоян Пеев от Бургас.

Това става в далечните години на соца, когато бай Стоян все още е „юноша бледен“. В онези далечни вече времена в ръцете на пловдивчанчето, което след години ще „свие платна“ край морето, попада древна кожена карта. На нея с тайнствени символи е отбелязан пътят към заровено златно имане, пише Блиц.

Това е достатъчно, за да се запали страстта на младежа към иманярството, която няма да го изостави, докато е жив. Стоян Пеев вече ни е разказвал някои от историите си за несметните иманета, укрити в мистичната Странджа планина. Продължава увлекателния си разказ и в този брой на народното издание.

- Бай Стояне, чувала съм, че и цар Борис III също е бил изкушен от иманярството. Вярно ли е това?

- Да, и последният български цар е търсил входа на „Кавалерията“. Имал е карта от Рим, но пак не го е намерил. Това го научих от бай Трендафил - един каменоделец от Бургас, който на младини е бил шофьор на цар Борис III. Веднъж височеството му наредил да запали автомобила и да го закара до Маслен нос на Черно море. Били само двамата – Трендафил и царят, без охрана. По едно време Борис му казал: „Трендафиле, спри на това място и ме почакай!“, и показал къде край пътя да спре колата и да го чака. Слязъл той от лимузината, преметнал ловната си пушка през рамо, а царят е бил и запален ловец и често ходел из Странджа да ловува, и поел към гората.

„Ваше Величество, обърнал се Трендафил към коронованата особа, ако стане нещо с Вас, мен ще ме убият!“ „Не бой се, отговорил му царят, за идването си тук съм казал всичко на царицата. Тя знае и няма да позволи и косъм да падне от главата ти!“ Запътил се царят към гората и се изгубил между дърветата на Маслен нос.

Нямало го около час

Бай Трендафил беше убеден, че Борис III е търсил входа на „Кавалерията“ – там, в едно подземие около Маслен нос е скрито голямото съкровище на Дарий - царят на персите, съкровището на тракийския владетел Лизимах и златото на Кара Емин и Вълчан Войвода. Когато се върнал при колата, цар Борис предложил на шофьора да се поразходят сред природата. Вървели из гората двамата, а Трендафил наблюдавал внимателно височайшия си спътник. Направило му впечатление, че царят вървял умислен, често спирал и току казвал:

„Дяволско място!

Нищо не можеш да разбереш кое къде е, откъде започва и докъде свършва..“ А то наистина е дяволско място. Няма начало, няма и край – въртиш се като омагьосан.

- Но как на едно и също място са били укрити и голямото съкровище на Дарий, и това на тракийския владетел Лизимах, че дори и златото на Кара Емин и Вълчан Войвода?
- През 1799 г. една европейска мисия научила за богатствата на Дарий и Лизимах, скрити в Странджа планина, и тръгнала да ги търси. Мисионерите обаче били заловени от четата на Вълчан Войвода. Хайдутите убили двама от тях, но оставили третия член на групата, който бил най-учен. А точно той носел книжата със сведенията за местността около Карамлъка. Чрез тях били открити галериите със съкровищата на Дарий и Лизимах.

Тогава Вълчан убил и третия мисионер, а при несметните богатства на персите и траките скрил своето злато и това на Кара Емин. Извикал майстори зидари да замаскират цялото това огромно съкровище Те скрили входовете към галерията с имането така, че никой да не може да го намери. Като приключили, Вълчан им дал банкет, след който извикал главния майстор и го попитал ще може ли някой след време чрез поставените знаци да открие съкровището. Майсторът му отговорил, че това не може да стане и след 500 години.

Но Вълчан, за по-сигурно, ги убил. Костите им са намерени при входа на галерията на Голямото кале и са извадени през октомври 1926 г. от иманяри от с. Младежко.

- Споменахте, че Борис III е търсил входа на „Кавалерията“. Какво означава това име?
- Под това име се крие сложен иманярски знак. С него са засекретени имената на двете калета в Карамлъка – Тъмна река до странджанското село Младежко - между връх Босна и с. Звездец, Малкотърновско. Някои иманяри не знаят, че зад името „Голямата нива“ се крие Голямото кале, а зад името „Малката нива“ – Малкото кале. Тях наричат в картите „Кавалерията“ – т.е. това е входът на римска галерия, където е укрито голямото персийско съкровище на цар Дарий и това на Лизимах.

Или “Кавалерията” е подземие, което започва от Тъмната река при странджанското село Младежко и свършва на Маслен нос. За „Кавалерията“ е писал преди повече от 50 години в записките си и 105-годишният дядо Петър Кръстев от Кюстендил. Той бил сериозен иманяр. Влезел ли при него някой малджия, дядо Петър му казвал: „Ако си добър човек, прекръсти се и клетва дай, че ще бъдеш честен към мен.“ - И чак след това ги приемал. Та той е разказвал, че единият от входовете на дългото подземие започва от Голямото и Малкото кале в Карамлъка – те са „Кавалерията“. Това подземие свършва на Маслен нос. На входа му викат Бакаджика - баирче с побит камък.

Този вход го е открил само един човек - известният иманяр дядо Кольо от Русе, който се споминал през 1985 г. на 105 г.

Каква е историята: Дядо Кольо наел лека кола и с други двама души тръгнал към Маслен нос. Отиват на Бакаджика и там открил втория вход на „Кавалерията“. В този район има една полунаклонена плоча, под която копал на 60 см и открил втора плоча, поставена на входа на голямото съкровище, което е тракийско – купища злато. Според дядо Кольо към това съкровище имало още четири входа, но те били така замаскирани, че било трудно да се открият. Дядо Кольо намерил само най-лесния. Като отметнал плочата, се озовал в широка стая.

И какво да види – купища златни монети! Но тук той допуснал една грешка, която му коствала живота. Защото при намирането на такова голямо съкровище, което е престояло хилядолетия в затворена подземна стая, се образува отровен газ. Трябвало е след отварянето на входа да се проветрява поне 24 часа, а дядо Кольо изчакал само 1 час. Напълнил една раница и я занесъл при колата. После се върнал и напълнил още една торба за дядо Ц. от с. Щръклево, и си тръгнали. Завърнали се в Русе и дали голямо угощение. След 2 седмици обаче дядо Кольо се разболял от отровата. Тя действала бавно. Започнал да повръща. Закарали го в болницата, където старецът изпаднал в безсъзнание и започнал да бълнува, като викал високо:

„Купища злато! Купища! Купища!...“

Лекуващите лекари го чули и извикали милицията. Дошли цивилни агенти, но нищо не могли да изтръгнат от дядо Кольо. След няколко часа починал. И така никой след него не е успял да открие това голямо тракийско съкровище, оставено още от походите на царя на персите Дарий.

- Но дядо Кольо как е научил къде точно да търси имането?
- Ползвал е документи, които получил от Драган Михов от Варна - също вече покойник. А Драган Михов пък се е снабдил с тях по престъпен начин.

Някога Михов бил горски стражар в Балкана, когато при него отишъл някакъв турчин, който бил дошъл у нас да търси златото. Извадил турчинът картата, чете и пита, а Драган му казва мястото. Отиват, копаят и вадят. Турчинът взема за себе си, дава и на Драган. Обаче Михов се полакомил и когато дошло време да се разделят, вдигнал пушката, насочил я към турчина и му казал: „Слушай, картата или живота!“ Изплашил се клетият човечец и му рекъл: „Ето ти картата. Но това, което правиш, не е хубаво!“ Разделили се двамата и Драган Михов отишъл с документите при бай Кольо. В тия книжа били сведенията за „Кавалерията“.