В основния мотив – качеството на законодателния процес има резон

С интерес следя дебата за работното време на Парламента, предизвикан от новата председателка. Не се и съмнявам, че ще получи сериозна подкрепа сред депутатите, които от години си мечтаят за подобен работен режим. Седмица за заседания със свободни следобеди и седмица за комисии, в която ще си ангажиран формално само един ден (ако изобщо си ангажиран, защото някои парламентарни комисии заседават веднъж месечно, че и по-рядко.)

В основния мотив – качеството на законодателния процес обаче има резон. Не знам ще успее ли да се подобри или пак сроковете ще карат депутати и министерства да препускат през текстове, а после да се чудят какво е излязло, но проблемът е реален. Нека обаче да продължим плахата мисъл на председателката – има законопроекти, които се внасят единствено, за да произведат медиен шум. Честите заседания на Народното събрание, желанието да бъдеш забелязан, че предлагаш решения на злободневни обществени проблеми пораждат свръхактивност, от която не произлиза нищо добро. Редно е да си зададем въпроса дали изобщо ни е нужно Парламентът да се събира толкова често или по утвърдена традиция до приемането на последната Конституция да заседава на сесии по 2 или 3 пъти годишно. Така ще изчезне явлението „професионален политик“, а депутатите ще могат в останалото време да упражняват професиите си, като на заплата от Бюджета ще разчитат единствено за времето, в което са ангажирани. Ще паднат рязко и разходите за командировки, сътрудници и т.н.

Като страничен ефект: ще намалеят депутатите, които стоейки в София „уплътняват“ времето си лобирайки пред различни ведомства за проекти, не винаги в публична полза. Тоест ще се подобри корупционната среда.

Тази идея е лично моя и я изповядвам от години, не ангажирам с нея политическата сила, към която принадлежа, но ми се струва, че е доста по-добра от идеята на г-жа Митева.

Искрен Веселинов