Страната вече заема трето място в общността след Румъния и Литва

Годишната инфлация в България се забавя до 5,2% през юни 2026 г., с което страната излиза от челната позиция по темп на поскъпване в еврозоната, съобщават от Евростат. Данните, базирани на Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), отчитат още 0,5% месечна дефлация у нас, докато на европейско ниво годишната инфлация е 2,8% за еврозоната и 2,9% за целия ЕС, като в класацията по поскъпване пред България остават единствено Румъния (9,2%) и Литва (5,4%).

Забавянето на годишната инфлация в България до 5,2% е част от общата тенденция на успокояване на цените в рамките на Европейския съюз. Според данните на Евростат, през юни 2026 г. инфлацията в еврозоната се е понижила до 2,8% при 3,2% през май, докато в целия ЕС тя е достигнала 2,9% спрямо 3,3% месец по-рано. За сравнение, през юни 2025 г. показателите са били съответно 2,0% за еврозоната и 2,3% за ЕС.

Разликата между европейската и националната статистика

Важно е да се отбележи, че данните на Евростат се базират на Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), който се използва за сравнение между страните членки. В българската практика Националният статистически институт (НСИ) използва Индекс на потребителските цени (ИПЦ), който често показва леки разминавания в стойностите. Още на 15 юли 2026 г. НСИ съобщи, че според националната методология годишната инфлация у нас за юни е 5,4%, а месечната дефлация е 0,9%. Тези данни бяха широко коментирани в социалните мрежи, включително в официалния профил на НСИ във Facebook, където бе посочено, че спадът се дължи основно на поевтиняването на зеленчуците и горивата.

България в класацията на ЕС

Въпреки че България отбелязва значителен спад спрямо май, когато годишната инфлация е била 6,3%, страната все още се нарежда сред държавите с най-висок ръст на цените. Пред нас остават единствено Румъния с 9,2% и Литва с 5,4%. От другата страна на класацията с най-ниска инфлация са Швеция (1,0%), Чехия (1,1%) и Дания (1,8%).

Анализът на Евростат показва, че основен двигател на инфлацията в еврозоната остават услугите, които допринасят с 1,51 процентни пункта към общия ръст. Енергията добавя 0,77 процентни пункта, а храните, алкохолът и тютюневите изделия – 0,29 процентни пункта. В 22 държави членки е отчетен спад на годишната инфлация, в три тя е останала без промяна, а в две страни се наблюдава леко повишение.