Икономистите очакват над 5% инфлация въпреки обещанията за стабилност

В последната седмица на двойното обращение на лева и еврото, напрежението между официалната статистика и джоба на потребителя се изостря. Докато 67% от левовете вече са изтеглени от обращение, големите търговски вериги побързаха да обявят първия месец на България в еврозоната за успешен и без сътресения в цените. Гражданите обаче разказват друга история пред касовите бележки.

Промоциите като параван

Сдружението за модерна търговия (СМТ), което представлява интересите на най-големите хипермаркети у нас, категорично отрича "апокалипсис" с цените. Според организацията, въвеждането на единната валута не е довело до автоматичен ръст в стойността на храните.

"С влизането на еврото апокалипсис не настъпи. Големите вериги се постараха да предложат промоционални цени," заявиха от СМТ.

Това твърдение обаче съдържа ключова уловка – фокусът върху "промоционалните цени". Икономически експерти предупреждават, че агресивните промоции в първия месец често служат като временен буфер, който маскира реалното покачване на базовите цени. След края на засиления мониторинг в първите седмици, тези "отстъпки" вероятно ще изчезнат.

Признанието за неясно бъдеще

Въпреки сегашните успокоения, бизнесът отказва да поеме ангажимент за ценова стабилност в дългосрочен план.

"Цените на храните след 4, 6 или 12 месеца никой не може да прогнозира със сигурност," заяви Николай Вълканов, изпълнителен директор на СМТ. Той оправда потенциалните бъдещи поскъпвания с "международно търгуеми" суровини и динамиката на световните пазари – удобно обяснение, което сваля отговорността от местните надценки.

Като допълнителни фактори за пълзящата инфлация се посочват ръстът на минималната работна заплата и лекото повишение на индустриалния ток.

Кроасани срещу статистика

Докато икономистите прогнозират "умерен" ръст на инфлацията между 5% и 5.5% на годишна база – ниво, което никак не е пренебрежимо за най-бедните домакинства – потребителите вече усещат удара.

"Купих сега 6 кроасана и 2 литра мляко за 15 и нещо, което не е нормално. Мисля, че всичко е нагоре," споделят потребители, които не откриват отражение на обещаната "стабилност" в своите покупки.

Разминаването между макроикономическите показатели и "усещането" за инфлация се дължи основно на закръглянето на цените при стоките от малката потребителска кошница. Дори минимално повишение при ежедневните покупки (хляб, мляко, кафе) създава кумулативен ефект, който изяжда увеличението на доходите, с което правителството се хвали.

В края на януари България се разделя окончателно с лева в брой, но въпросът дали еврото донесе скрита спекула или просто освети съществуващите икономически проблеми, остава отворен за следващите месеци.