Всеки четвърти българин спира да купува дрехи и обувки

Близо 60 на сто от българите не вярват, че държавата е способна да овладее растящите цени на стоките и услугите. Това показват данните от национално представително проучване на социологическата агенция „Галъп Интернешънъл Болкан“, представено в ефира на предаването „Референдум“ по БНТ. За да се справят с инфлацията, хората масово ограничават разходите си за развлечения, докато в Народното събрание политическите сили спорят за ефективността на тавани на надценките и двойни глоби за търговците.

Според изнесените данни, 58% от анкетираните отговарят с „по-скоро не“ на въпроса дали институциите могат да спрат поскъпването. Едва 28% остават оптимисти. Въпреки недоверието към капацитета на държавата, 64% от хората настояват за засилени проверки, а 59% подкрепят удвояването на санкциите при установени нарушения от страна на търговските вериги.

Режат от бюджета за свободното време

Социологическото проучване очертава ясна картина на потребителските лишения. Най-голям дял от българите – 47%, признават, че пестят от развлечения. На второ място с 35% се нареждат почивките, а всеки четвърти (25%) се лишава от покупката на нови дрехи и обувки. Особено тревожен е фактът, че 16 на сто от гражданите са принудени да ограничават разходите си за хранителни продукти. Едва 17% от участниците в допитването декларират, че не се лишават от нищо в условията на настоящата икономическа обстановка.

Константин Проданов: „За момента практиката показва, че при текущото ниво на глобите много от нарушителите предпочитат да ги плащат и да продължат да нарушават. Това ще има дисциплиниращ ефект, но трябва да върви ръка за ръка със засилен контрол.“

Вносителите на новите законодателни промени от „Прогресивна България“ предлагат въвеждането на понятието „справедлива цена“, която да служи като ориентир за потребителите и контролните органи.

Сблъсък на икономическите концепции

Идеята за регулация на цените среща сериозен отпор от страна на десните политически формации, които виждат в това скрити опити за налагане на ценови тавани.

Мартин Димитров: „Това, че ГЕРБ и ДПС допуснаха големи дефицити, взеха 9,2 милиарда евро заеми миналата година и това беше налято в икономиката. То вдига търсенето, а вдигането на търсенето означава повишаване на цените.“

От „Продължаваме промяната“ контрират, че най-добрата антиинфлационна мярка е повишаването на доходите и припомнят въведените по тяхно време енергийни компенсации за бизнеса. Дебатът се изостря и около причините за самата инфлация. Според „Възраждане“, част от проблема се корени във влизането на страната в еврозоната от началото на годината и отпадането на валутния борд, както и в тежестите на зелената сделка върху енергетиката.

Димо Дренчев: „Нека да предоговорим квотите, въглеродните емисии и да свалим с 40% цената на тока. Ето ви един толкова силен дефлатор, нещо, което ще свали цените на всички.“

Въпреки политическите различия, очакванията на обществото са насочени към бързи действия. Данните показват, че 45% от хората виждат решение в намаляването на ДДС за основните храни, а над 40 на сто настояват търговците да бъдат задължени да обосновават всяко повишение на цените на щанда.