Индексът на тревожност у нас остава в критичната зона на трудно контролираните рискове

Общественото напрежение в България остава критично високо през първото тримесечие на 2026 година, заковавайки индекс от 6,88 по десетобалната система. Данните от съвместното изследване на Центъра за анализ и кризисни комуникации и агенция "Мяра" отчитат лек ръст спрямо края на миналата година (6,76). Стойностите бетонират страната в опасната графа на "висок индекс с трудно контролирани рискове".

Докато политическите турбуленции леко затихват на фона на поредната предизборна кампания, тревожността на българите се подхранва от два основни фактора – реалният удар на цените по джоба и тежкият обществен отзвук от криминалните случаи у нас през последните месеци.

Сянката на хижа "Петрохан"

Анализаторите отчитат, че един от най-сериозните катализатори на обществена тревожност през изминалото тримесечие е трагедията край хижа "Петрохан". Изследването посочва, че случаят е получил огромен публичен резонанс и е повлиял съществено върху чувството за несигурност у населението.

Припомняме, че през февруари тази година властите откриха телата на шестима души край Годечко и връх Околчица. Жертвите се оказаха част от затворената Българска рейнджърска група, използваща за база бившата хижа. Последвалите разкрития за възможни сектантски мотиви и масови убийства със самоубийства шокираха обществото и генерираха масивна вълна от негативни публикации в социалните мрежи, което директно се е отразило на националния индекс.

Инфлацията изяжда сигурността

Главният икономически фактор за нарастване на напрежението категорично остава ценовият скок. От "Мяра" отбелязват, че не само реалната инфлация, но и самото очакване за бъдещо повишение на цените смазва чувството за благосъстояние. Този показател продължава да расте устойчиво на фона на предходните тримесечия.

Допълнителна тежест внася и хронично високото възприятие за корупция в държавата. Позовавайки се на данни от международни организации, изследователите посочват, че този дългосрочен проблем продължава да трови доверието в институциите.

Политическата криза и протестите

Политическото напрежение, макар и леко спаднало, остава ключов фон. В края на 2025 година индексът беше тласнат нагоре от бурните дискусии около държавния бюджет, които ескалираха в масови национални протести. Недоволството кулминира през декември, когато кабинетът на Росен Желязков бе принуден да подаде оставка.

Днес, в условията на нова предизборна кампания, доверието в институциите остава замразено на критично ниски нива. Физическите улични протести са намалели като брой участници, но изследването отчита феномен – тяхното дигитално отразяване и споделяне в мрежата е станало много по-интензивно, разширявайки виртуалния обхват на недоволството.