ЕЦБ призовава за задълбочаване на европейския дигитален пазар

Бързото внедряване на изкуствения интелект може да увеличи икономиката на еврозоната с около 630 милиарда евро годишно през следващото десетилетие, съобщават от БТА.

Според председателя на Европейската централна банка Кристин Лагард този ръст се равнява на приблизително 1 800 евро на човек. Прогнозата, базирана на оценки на икономисти от институцията, беше представена в нейна реч по време на Празника на ябълката в област Нормандия. Лагард призова Европа да задълбочи единния си пазар и да насочва повече от спестяванията си към местни компании, за да може икономическите ползи от новите технологии да достигат до по-широк кръг хора.

Изоставането на дигиталния пазар

Ръководителят на ЕЦБ посочи, че европейският единен пазар функционира добре при стоките, но остава сериозно недоразвит в сферата на услугите, особено цифровите. Тя отбеляза, че вътрешните пречки пред компаниите, които предлагат услуги в други страни от Европейския съюз, се равняват на мита от около 100 процента.

Недостатъчно интегрираните капиталови пазари са друга причина предприемачите и средствата да напускат континента. Лагард подчерта, че над 400 компании извън Европа, всяка от които е оценена на над 1 милиард долара, имат поне един основател, израснал на континента. Тяхната обща стойност достига внушителните 1,8 трилиона долара.

Технологичните шампиони на Европа

Като положителен пример от институцията дават френската компания за изкуствен интелект „Мистрал“ (Mistral), която наскоро успя да набере 3 милиарда евро. Това е най-голямата сума до момента за частна европейска технологична фирма. Сред основните инвеститори се нарежда новият европейски фонд „Скейлъп Юръп“ (Scaleup Europe), чиято цел е да подпомага развитието на местните предприятия чрез европейски капитал.

Лагард обаче предупреди, че отвореността на европейската икономика я прави уязвима при външни сътресения, като войната в Украйна, енергийната криза, новите американски мита и конфликта в Близкия изток. Данните сочат, че износът на компании от еврозоната, засегнат от американските мита, е намалял с близо 20 процента от началото на миналата година.

Енергийна независимост и цифрово евро

Енергетиката остава ключова област, в която Европа трябва да намали външните си зависимости. Председателят на ЕЦБ призова за ускорено изграждане на планираните до 2030 година връзки между националните електропреносни мрежи. Тя даде за пример Нормандия, която през 2024 година е произвела два пъти и половина повече електроенергия от потреблението си, почти изцяло от нисковъглеродни източници. Липсата на достатъчна свързаност обаче затруднява пълноценното оползотворяване на този излишък.

Относно паричната политика, Лагард потвърди ангажимента на институцията да поддържа инфлацията на равнище от 2 процента в средносрочен план. Тя защити и стратегическия проект за цифрово евро, чиято цел е намаляване на зависимостта от чуждестранни платежни гиганти. В момента две компании извън Европа обработват около две трети от картовите плащания в еврозоната. Цифровото евро трябва да осигури европейско платежно средство, използвано онлайн и офлайн в цялата еврозона наред с парите в брой, категорична е Кристин Лагард.