Еврозоната наброява 350 млн. души, а държави извън ЕС ползват валутата без позволение

Еврото затвърждава позицията си на втората най-важна валута в света, като от 1 януари 2026 г. официалните ползватели в Европейския съюз вече са 21. С присъединяването на България "клубът на еврото" разшири границите си, но влиянието на валутата отдавна е надхвърлило политическите граници на съюза – понякога с официален договор, а понякога на ръба на правилата.

Аритметика на разширяването

Въпреки че често се цитира числото 20, с влизането на България държавите членки на еврозоната официално стават 21. Тази промяна засяга ежедневието на близо 350 милиона европейци, които използват единната валута за разплащания всеки ден. Икономическата логика за това разширяване е проста – улесняване на търговията и премахване на валутния риск за бизнеса и туристите.

"Външният кръг": Кой плаща в евро без да е в ЕС?

Интересен феномен представляват държавите, които не са членки на ЕС, но са приели еврото като свое официално разплащателно средство. Те се делят на две ясно разграничими групи, които често се смесват в общия поток от новини.

Първата група включва "микро-държавите" Андора, Ватикан, Монако и Сан Марино. Те имат подписани специални парични споразумения с Европейския съюз. Това им дава правото не само да използват валутата легално, но и да секат ограничени количества евромонети със собствени национални символи на гърба – често търсени от колекционерите.

"Бунтарите" на Балканите

Втората група, която често остава извън официалните прессъобщения, включва Косово и Черна гора. За разлика от държавите джуджета, тези две балкански страни използват еврото едностранно – без формално съгласие от Европейската централна банка (ЕЦБ).

Този ход, предприет още преди години (заменяйки германската марка), им осигурява парична стабилност, но ги лишава от монетарна независимост. Те нямат право да печатат пари и са изцяло зависими от паричните потоци и решения, вземани във Франкфурт, без да имат представителство там. Липсата на Черна гора в някои официални списъци е показателна за деликатния дипломатически статус на това "побългарено" приемане на еврото.

Така, докато България влезе през официалния вход на еврозоната след изпълнение на строги критерии, на Балканите продължава да съществува "сива зона" на евроизация, продиктувана по-скоро от политическа необходимост, отколкото от икономическа интеграция.