Руски танкери прекараха над 400 часа в български води

Най-малко 14 танкера от руския сенчест флот са прекарали общо 418 часа във водите на България и Румъния през първите седем месеца на 2026 година, създавайки сериозни рискове за сигурността и природата в Черно море, посочва в нов анализ екологичната организация „Грийнпийс - България“.

Невидимата заплаха в Черно море

Данните на еколозите се базират на специализирания списък с рискови плавателни съдове на авторитетната база данни Lloyd’s List. Тези кораби системно манипулират или изключват системите си за автоматична идентификация (AIS), често сменят собствеността и флаговете си, нямат адекватни застраховки и пътуват към пристанища на авторитарни режими. Според разследващата мрежа Follow the Money, в Черно море вече са установени над 16 000 случая на изчезващи сигнали от плавателни съдове, свързани с Русия.

Анализите показват, че Черно море се превръща в ключов транзитен коридор за руската икономика. Само през април 2026 година 41 процента от петролните продукти, превозвани от сенчестия флот в световен мащаб, са натоварени именно в черноморски пристанища. За сравнение, в началото на войната през 2022 година Русия е използвала подобни кораби за едва 12 процента от износа си на петрол, докато през лятото на 2026 година този дял надхвърля 50 процента.

Екологични бомби със закъснител

Липсата на застраховка при тези кораби означава, че при евентуален разлив щетите ще трябва да бъдат платени от европейските данъкоплатци. Според изчисленията, разходите за изчистване на нефтено петно от типичен сенчест танкер в Европа могат да надхвърлят 800 милиона долара. Ярък пример за тази опасност е изоставеният край Бургас танкер „Кайрос“, около който екипи на „Грийнпийс“ регистрират нефтени петна и течове в началото на август.

„Сенчестият флот отдавна не е само инструмент за заобикаляне на международни санкции. Случаят с „Кайрос“ показва как за държави като България остават рисковете от тази нелегална схема. Десетки рискови плавателни съдове продължават да преминават през Черно море, а част от тях прекарват дни наред в български води. Това е едновременно екологичен проблем, проблем за морската безопасност и въпрос на национална сигурност. Нямаме второ Черно море и не можем да допуснем то да се превръща в коридор за ръждясали танкери, нефтен теч и геополитическо напрежение“, заявява Мартин Томов, координатор на кампанията „Живо Черно море без нефт и газ“ на „Грийнпийс“ – България.

Военно измерение и шпионаж

Освен че осигурява огромна финансова инжекция за руската военна машина – с очаквани приходи от износ на нефт за 191 милиарда долара през 2026 година – сенчестият флот носи и директни рискове за сигурността. Разследвания на международни организации сочат, че на борда на тези кораби често пътуват хора от руските силови структури, включително наемници от групировката „Вагнер“ и военното разузнаване.

Засечени са случаи, при които руски военни кораби се намесват агресивно в защита на нелегалните танкери, гонейки екоактивисти, както се случи наскоро в Балтийско море. Съществуват и сериозни подозрения, че тези кораби се използват за шпионски дейности и саботажни операции срещу подводна инфраструктура.

Моделът на заобикаляне на санкциите вече се пренася и върху търговията с втечнен изкопаем газ, като Русия спешно изкупува стари газови танкери, създавайки паралелна транспортна мрежа преди влизането в сила на новите европейски ограничения.