Близо 2 милиона българи живеят в енергийна бедност, като Разград и Велико Търново са сред най-засегнатите

Новите мерки на служебния кабинет за подпомагане на бизнеса в условията на криза след конфликта в Близкия изток показват по-добро таргетиране спрямо предходни години, но продължават да нарушават фундаменталните икономически правила. В същото време близо 1,8 милиона българи живеят под линията на енергийната бедност, като областите Разград и Велико Търново се оказват сред най-тежко засегнатите в страната.

Държавата налива пари без ясни критерии

Доцент Григор Сарийски от Института за икономически изследвания при БАН изтъква, че държавата продължава да отлага въвеждането на строги правила за подпомагане. Положителна стъпка е опитът за насочване на средствата към специфични уязвими групи, за разлика от хаотичното раздаване в началото на кризата преди четири години.

„Когато имате метод за диференциация и насочвате помощите не към всички, както беше в началото на 2022 година, това е по-ефективно. Тогава помощите бяха за абсолютно всички, което е контрапродуктивно“, коментира Григор Сарийски, цитиран от "БНТ".

Икономистът е категоричен, че третирането на енергоемки предприятия по еднакъв начин е огромна грешка, тъй като пазарната конюнктура създава коренно различни условия за печалба в отделните сектори. Доскоро държавните субсидии достигаха дори до небитови потребители като банки, което обезсмисля идеята за подкрепа.

„Субсидията е нещо, което е непазарно. Ако ще говорим за пазар – или оставяме предприятията да се оправят сами, или ако въвеждаме субсидии, те трябва да бъдат отпускани при строго определени критерии“, допълва Григор Сарийски.

Скритата бедност и студените домове

Докато бизнесът очаква държавни субсидии, огромна част от домакинствата в България изпитват критични затруднения за физическото си оцеляване през зимата. Според новата Национална карта на енергийната уязвимост, разработена съвместно от Световния фонд за природата (WWF) и Българската академия на науките, около 30% от населението у нас попада в категорията на енергийно уязвимите. Това представлява приблизително 900 хиляди домакинства и бетонира България като най-засегнатата държава в целия Европейски съюз, където средният дял е едва 11%.

Григор Сарийски предупреждава за феномена на принудителното лишение: „Хората намаляват до минимум потреблението на електроенергия, просто защото не могат да си позволят разходите.“

Проблемът далеч не обхваща само малките населени места. Институтът за икономически изследвания работи с по-широк индекс, който измерва комплексни фактори като реални доходи, безработица, климатични условия и амортизация на жилищния фонд.

Разград и Велико Търново в червената зона

Официалните данни позиционират областите Разград и Велико Търново, заедно със столицата София, на самия връх в черната класация за енергийна бедност. В тези региони комбинацията от ниски доходи, лошо изолирани сгради и високи нужди за отопление създава непосилна тежест за семействата.

Статистиката показва, че жертвите на студеното време в страната достигат до близо 4000 души годишно. Зад сухите цифри стоят тежки човешки съдби, като тази на самотен баща от Лясковец, който сам отглежда трите си деца и всяка зима е принуден да прави невъзможния избор между топлината в дома си и храната на масата. Очакваното въвеждане на новата европейска схема за търговия с емисии (ETS 2) през 2028 година създава допълнителен риск от шоково поскъпване на твърдите горива, което ще удари най-жестоко именно тези уязвими групи в регионите.