Животът в Лонгиърбиен крие необичайни арктически предизвикателства

Жителите и гостите на норвежкото селище Лонгиърбиен на архипелага Свалбард са принудени да живеят по изключително строги правила заради суровата арктическа природа, съобщават от британското издание The Sun. В разположения на малко над 1 000 километра от Северния полюс град хората ежедневно се съобразяват с липсата на имена на улиците, пълната забрана за погребения с ковчези и постоянната заплаха от полярни мечки.

Без ковчези в замръзналата земя

Градът е разположен на 78 градуса северна ширина край Адвентфиорда и е обграден от ледници. Температурите през зимата могат да паднат под минус 30 градуса, като най-ниската измерена стойност е минус 46,3 градуса. Между април и август слънцето изобщо не залязва, а след това започва дългата полярна нощ, която оставя селището в пълен мрак с месеци.

Сред около 2 500-те жители на Лонгиърбиен битува легендата, че в града е забранено да се умира. Според The Sun това е само мит, но законът действително налага ограничения – погребенията с ковчег са абсолютно забранени заради вечната замръзналост. Пермафростът не само спира естественото разлагане, но и при сезонното замръзване и размразяване на горните слоеве може да изтласка ковчезите обратно на повърхността. Поради тази причина починалите обикновено се транспортират до континентална Норвегия.

Погребения в местното гробище са възможни само след кремация и единствено за хора, които официално са били регистрирани като жители на Свалбард към момента на смъртта си. Липсва и дом за възрастни хора, което налага нуждаещите се от специализирани грижи също да се местят на континента.

С пушка срещу полярните мечки

Най-голямата непосредствена заплаха извън очертанията на селището са полярните мечки. Властите задължават всеки, който напуска пределите на Лонгиърбиен, да носи подходящо средство за прогонване на животните, а най-често и огнестрелно оръжие.

В границите на самия град обаче носенето на заредено оръжие е строго забранено. Пушките трябва да бъдат видимо разредени, когато собствениците им влизат в магазини или обществени сгради. Заради постоянната опасност дори студентите в местния Университетски център преминават задължително обучение за безопасност и работа с оръжие преди теренните си експедиции.

Докато полярните мечки дебнат в периферията, северните елени спокойно се разхождат между цветните къщи на града. Екосистемата налага и други рестрикции – отглеждането на котки на архипелага е напълно забранено, за да се предпазят популациите от защитени морски птици.

Месечни квоти за алкохол и въглищен прах

Лонгиърбиен е възникнал като миньорски град за добив на въглища, като следите от старите мини и до днес са запазени като паметници по планинските склонове. Индустриалното минало е оставило своя отпечатък и върху съвременното ежедневие.

Продажбата на алкохол следва специален режим с месечни квоти за местните жители. Покупките на бира и спиртни напитки се отбелязват в специални карти, а туристите са длъжни да покажат самолетния си билет, за да се сдобият с алкохол. Ограничението датира от времето, когато количествата за миньорите са били строго разпределяни.

Друг стар миньорски обичай изисква събуване на обувките при влизане в определени хотели и обществени сгради. Традицията е създадена в миналото, за да се предотврати внасянето на въглищен прах в помещенията. Въпреки изолацията и екстремните правила, местните жители не намират живота си за самотен, а съчетават обичайното си ежедневие с постоянната готовност за оцеляване в ледената пустош.