Партийното мълчание за обгазяването през 1987 година отприщва народното недоволство

На днешния 28 септември се навършват точно 39 години от деня, в който шест жени от град Русе излизат с детските си колички на първия спонтанен екологичен протест в България. Демонстрацията поставя началото на масовата гражданска съпротива срещу тоталитарния режим и е пряко насочена срещу системното обгазяване от химическия комбинат в румънския град Гюргево.

Трагедията на русенските деца

Събитията ескалират на 23 септември 1987 година, когато пред Паметника на свободата в крайдунавския град се провежда тържествена церемония по връзване на червени връзки на новите пионери. По време на ритуала от съседния румънски бряг над площада се спуска плътен облак със задушлива миризма на хлор, припомнят от Българското национално радио.

Построеният отвъд Дунав завод работи многократно над предвидения си капацитет, бълвайки отровни емисии. По време на празненството децата започват да припадат от газа, а някои от тях свалят току-що получените пионерски връзки, за да ги използват като импровизирани противогази. Нито един от официалните партийни ръководители на трибуната не смее да прекъсне и отмени церемонията.

Майките, които промениха историята

Това нехуманно мълчание на властите прелива чашата на общественото търпение. Пет дни по-късно, на 28 септември, Цонка Букурова, Вяра Георгиева, Дора Бобева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Велкова повеждат мирно шествие. Според информация на изданието "Маргиналия", нито една от тези жени не е потърсила реализация в голямата политика впоследствие, но техните действия превръщат отровения русенски въздух в първото оръжие за извоюване на граждански права у нас.

Постоянните хлорни атаки през онези години предизвикват драстичен скок на белодробните заболявания в региона и принуждават стотици семейства да напуснат родния си град в опит да спасят здравето на децата си.

Раждането на неформалната съпротива

Смелостта на шестте русенки отпушва натрупаното недоволство, което прераства в масови манифестации през ноември същата година в защита на правото на здравословна среда. Процесът достига своята кулминация на 8 март 1988 година в софийския Дом на киното. Там, след нелегална прожекция на документалния филм "Дишай" на режисьора Юрий Жиров, четиристотин души учредяват Обществения комитет за екологична защита на Русе.

Това е първата масова неформална организация, която открито се обявява срещу управлението в страната. Появата ѝ проправя пътя за създаването на следващите дисидентски структури като Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, които отключват пътя към демократичните промени.