Продуцентът на най-обсъжданото риалити в модерната история на българската телевизия рядко говори пред медиите.

Когато обаче го прави, го прави пред Esquire.

Биляна Запрянова: С Радо Тушев или с Биг Брадър си говоря?

Радослав Тушев: Биляна Запрянова или Esquire задава въпроса?

БЗ: Аз вече съм едно цяло със списанието, както предпочиташ…

РТ: Знаеш, че рядко се появявам публично и това е мой личен избор. Когато обаче реша да го направя, какъвто е този случай, отговарям изцяло в лично качество – така че можеш да разчиташ на Тушев.

БЗ: Благодаря! Ще разширя първия въпрос – не те ли тревожи, толкова тясно свързан с толкова противоречив формат като Big Brother?

РТ: Знаеш ли, чувствата ми са противоречиви – досущ като самото предаване. От една страна се дразня, че хората с интелектуални претенции постоянно публично заклеймяват Big Brotherи го обвиняват едва ли не за всички злини в телевизията и обществото ни. Това е меко казано лицемерно, защото повечето от тях в ненавистта си демонстрират завидно познание за случващото се в него и то в детайли. От друга страна обаче професионалният инстинкт ми подсказва, че голяма част от силата на предаването се крие тъкмо в неговото отрицание. Заклеймявайки Big Brother, хората се пречистват от съмненията за собствената си значимост и затова ревностно го гледат, макар да го отричат. А за мен като продуцент това означава професионална победа. Иначе най-хубавото, което форматът дава и на правещите го, и на гледащите го, са постоянното разнообразие и нестихващите провокации. Всеки сезон буквално е различен сериал – с различни сюжетни линии, различни герои, различна динамика, различни емоции…

БЗ: Каква е идеята на “най-романтичния” сезон на VIP Brother?

РТ: Разликата между Big Brother и другите сериали, които гледате по телевизията е, че при нас няма предварително написан сценарий и не знаем как ще завърши сезонът. Иначе и ние, подобно на авторите на сериали, първо определяме жанра – екшън, комедия, драма… После спрямо жанра избираме героите, а след това създаваме определена рамка, в която да се развият техните отношения. През годините сме имали възможност да експериментираме с различни рамки – правили сме социалистически, греховен, битов, комедиен, екшън… Почти всякакъв Big Brother. Тази рамка помага на позиционирането на сезона, настройва очакванията на зрителите и дава посока на мисиите и провокациите, които движат случващото се в Къщата. Но все пак основното в Big Brother е химията между участниците и динамиката на отношенията помежду им, които за наша радост винаги надминават очакванията. Този сезон с екипа сме настроени романтично и ни се прави любовно предаване. Смятаме, че светът такъв, какъвто е в момента, има много голяма нужда от любов – и искаме да я дадем на зрителите във всичките й възможни и невъзможни проявления. През тази призма сме подбирали участниците, така сме мислили мисиите, в тази стилистика е и Къщата – като любовно гнездо. Дали ще успеем да провокираме любовта да заживее свой живот в предаването, не мога да кажа. Предстои да разберем.

БЗ: Окей, хайде директно – има ли предаване, което може да ви бие по рейтинг?

РТ: Интересно ми е как очакваш да отговоря на този въпрос…

БЗ: Аз само задавам въпроси – не отговарям.

РТ: Добре. Ще ти отговоря в стилистиката на Биг Брадър. “Не, няма!” Защото какъв по-правдив образ на Биг Брадър от самонадеян надут пуяк?! (Смее се.)
Съжалявам, обаче ще те разочаровам и ще ти кажа, че рейтингът, както повечето неща в живота, е непостоянна величина – и тъкмо това му е най-хубавото, защото ни предпазва от рутина. Ако приемем, че за рейтинг се водят битки, то те логично се печелят от по-добре подготвените. Ето например – прекият ни конкурент е изключително професионален телевизионен продукт. За нас е чест да имаме толкова мотивиран съперник. Познавам колегите и съм сигурен, че ще проявят забележително въображение в работата си.Нашата задача е да се опитаме да сме по-добри не само от тях, но и от себе си. Защото да си толкова години успешно в ефир си има и своите минуси – като най-големият от тях е, че непрестанно трябва да се състезаваш с миналите си постижения. Ако успеем – чудесно, ако ли не – ще анализираме грешките и ще се поправим. Безспорно предимство за рейтинга на Big Brotherспрямо останалите конкуренти е, че сме всеки ден абсолютно на живо. Това, което гледат зрителите, се случва в момента – или се е случило преди броени часове. Не сме на запис, мобилни сме, можем да реагираме на всяка ситуация, да вкараме “гореща” новина от външния свят вътре в Къщата и така да дадем допълнително съдържание. Другият ни плюс – и това е въпрос на продуцентски избор – е, че не сме нравоучителни, не декламираме лозунги. Защото те, освен клиширани, банални и скучни, не са собственост на никой продуцент или телевизия. Ние предлагаме откровено стопроцентово забавление така, както го разбираме. Последната дума, разбира се, е на зрителите.

БЗ: Колко е важна ролята на парите за успеха на едно предаване?

РТ: Би било прекалено лесно и просто, ако всичко зависеше от пари. Аз като продуцент винаги се боря за максимално висок бюджет, защото това, разбира се, помага и развързва ръцете за реализиране на по-мащабни идеи. Но е грешно да се смята, че парите сами по себе си раждат идеи. Важна е концепцията, важен е талантът, важна е мотивацията на екипа, важна е атмосферата на работа, важна е организицията,важен е професионализмът, важен е опитът, а те струват пари. Парите все пак не са единствения фактор за успеха в нашата работа, но много помагат.

БЗ: Смяташ ли, че телевизиите инвестират достатъчно в развитието на независимите продуцентски компании?

РТ: На първо място смятам, че това не е тяхна работа. Нали са независими? От друга страна не мога да се сетя за никой друг, който има по-голям интерес от силни външни продуценти. И все пак в България като че няма независими телевизионни продуценти в американския смисъл на понятието – такива, които инвестират собствени пари в продукция и после я предлагат на пазара.

БЗ: Вие разчитате на предварително финансиране от съответната телевизия – това не ограничава ли размаха, с който работите?

РТ: Размерът на пазара е това, което ограничава. И ние трябва да работим, че и да бъдем добри професионалисти в тази ситуация, което, за съжаление, означава, че можем да си позволим да произвеждаме само това, от което големите телевизии имат нужда в момента – иначе няма кой друг да ни купи продукцията. В най-добрия случай бихме могли да ги съветваме кое предаване или кой сериал би бил подходящ за тях, но финалните решения зависят от тяхното ръководство и неговата визия за бизнеса. Аз обаче не харесвам да се хленчи и винаги се стремя да виждам нови входове вместо затворени врати. Една такава възможност за българските продуценти е да се борим за пазар извън България. Ние, както и някои от колегите, вече го правим. За да сме по-успешни обаче, първо трябва да се отървем от синдрома на ниското си самочувствие.

БЗ: Смяташ ли, че вкусовете на зрителите се променят – ще престанат ли някога хората да обичат зрелища с известни?

РТ: Във вкуса на зрителя има и архетипи, неподвластни на времето и модата. Необходимостта от атракция е заложена в човека, на нея се базира театърът от древността до днес. Видът на представлението може да се променя според модата, но наблюдението на публични личности, поставени в ситуации, в които зрителят се припознава, винаги ще е в основата на интереса — защото, както вече говорихме, човек има нужда да огледа собствените си страхове и съмнения у някой друг. Ако този някой е известен – още по-добре. Аз лично вярвам, че вкусът може и трябва да се възпитава, но това не става с проповядване на морал и единствено и непременно само във високите жанрове на културата. Възпитанието е възможно и в по-ниските слоеве на забавлението – като ключът към него е в почтеността на позицията, липсата на лицемерие и ясното разграничаване на добро и зло.

БЗ: Накрая пак се връщам към Big Brother – на какво се дължи фактът, че вече 12 години сте на екран?

РТ: На магия (Смее се.). Форматът е гениален в своята простота и затова все още не се е появил реален негов конкурент на световния риалити пазар. Big Brother е базиран на изконното любопитство на хората към живота на другите, а това е тема, вечна като любовта.