През последните 28 години ГКПП „Станке Лисичково“ на българо-македонската граница е „ремонтиран“ най-малко седем пъти, сега предстои да бъде ремонтиран за осми път и местните служители се надяват, че това наистина ще бъде ремонт, а не мимикрия, предаде кореспондентът на БГНЕС от региона.

През последните години у нас се говори и изписа много за значението на транспортния Коридор №8, който свързва България, Македония и Албания от Черно до Адриатическо море по линията Изток-Запад. Обещава се изграждането на високоскоростен път и железница, които ще облекчат и насърчат контактите между българи и македонци в духа на подписания на 1 август 2017 г. Договор за приятелство и добросъседство.

За ГКПП „Станке Лисичково“ времето е спряло и тук цари бавна разруха. Навсякъде се виждат разхвърляни пътни знаци, счупени мантинели, потрошена бариера, където би трябвало да се продават винетки, но има надпис, на който пише: “Винетки само по интернет”.

„Срам. Тази дума е много мека. Престъпления със сигурност“, заяви един от дългогодишните служители на границата. Според него този пункт е направен, за да отвращава хората и ни сочи дългата, километрична опашка от чакащи автомобили. След което се обръща към екипа ни: „Колко време загубихте, за да стигнете до тази изпотрошена барака – 2-3 часа“.

След това ни сочи нагоре и добавя: „От козирката вече няма какво да пада“. Поглеждаме нагоре и виждаме, че стърчат само ламарини.

Пътят е толкова тесен, че се интересуваме как могат да се разминат два ТИР-а или камиона. Според него това е проблематично и може да доведе до сериозен инцидент, защото, както се вижда и с невъоръжено око, пунктът не разполага с нужната инфраструктура. Той дори смята, че от тук не трябва да минават камиони с акцизни стоки, като горива.

Поглеждаме го учудено, а той с възмущение добавя: „Така е. Всички знаем, че това е в услуга на две фамилии. И цистерните си минават. Истинско чудо е, че до момента не е станал инцидент“.

Според него, ако хората знаят за какво става дума, те ще избягват да минават през този граничен пункт.

След това ни хваща за ръката и ни отвежда на десетина метра от кабинката. Заставаме зад една ръждясала метална конструкция, където има закачени 5-6 камери.

„До момента те бяха 7-8. Отсега нататък ще бъдат 50. Но знаете ли какво е интересното? Когато нещо се случва, те никога не записват, камерите не виждат. Но, ако решат да омаскарят, който и да е от нас, тогава проглеждат“, споделя граничният служител.

И отново се връща на болната тема за това как всеки ден от тук минават по десетина-двайсет камиона цистерни с горива и други акцизни стоки. „Всички знаем, където отиват парите. Защо се учудвате? Нали сте в България, трябва да знаете как се работи. Всеки Божи ден е така…“

Що се отнася до Коридор №8 той със съжаление отбелязва, че сегашният път е едно малтретиране и унижение: „Аз съм близо 30 години тук и промяна няма. Проверяват или по-точно тормозят обикновените хора за цигари и алкохол“.

Поглежда и ни задава въпроса: „Ако утре попаднете на този пункт между две цистерни или ви задушават отпред и отзад, ще мините ли още веднъж?“

Бавно минаваме на македонска земя. Македонският митничар ни пита: „Къде отивате?“. Отговаряме кратко: „И ние не знаем къде. Забравихме накъде сме тръгнали“.

„Е како ке знаете. Я не знам кай работам, како ке знаете вие“ и след това ни обяснява, че няма вариант или администрация, която може да обслужи стотици коли с този капацитет на граничния пункт.

Опашката от македонска страна е също километрична. А много от чакащите са излезли от колите си, за да си поемат глътка въздух след часове чакане…