Министърът в оставка поиска отсрочки за усвояването на еврофондовете и по-строг контрол над вноса

Поредно предупреждение за поскъпване на селскостопанската продукция отправи от Брюксел министърът на земеделието в оставка д-р Георги Тахов. По време на срещата на върха на ресорните министри от ЕС, той очерта мрачна картина за бъдещето на сектора, притиснат между високите производствени разходи и новите екологични регулации.

Основният акцент в изказването на Тахов падна върху Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM), който според него ще действа като инфлационен ускорител в периода 2026–2034 година.

"В периода 2026–2034 г. заплащането на въглеродни квоти за производството и вноса на амоняк и торове или налозите върху техния внос ще доведат до все по-високи цени на ключови продукти", заяви Георги Тахов, цитиран от пресцентъра на Министерството на земеделието и храните (МЗХ).

На практика това означава, че всеки тон тор, необходим за българското земеделие, ще бъде натоварен с допълнителна "екологична такса". Тъй като торовете са основен компонент в себестойността на зърното и фуражите, ефектът на доминото неизбежно ще достигне до цената на хляба, месото и млечните продукти на рафта в магазина.

Признание за административни проблеми

Докато искаше повече защита от Брюксел, Тахов направи и косвено признание за проблемите с усвояването на евросредства у нас. Той настоя категорично за запазване на правилото N+3, което дава тригодишен толеранс за изразходване на бюджетите.

"Необходимо е и запазването на правилото N+3, тъй като правилото N+1 е неприложимо за инвестиции с многогодишен хоризонт", коментира министърът в оставка. В икономически превод това искане сигнализира за невъзможността на държавата и бенефициентите да реализират инвестиционните си проекти в по-кратки и дисциплинирани срокове.

Битката за субсидиите

Позицията на България остава непроменена по отношение на "справедливите доходи". Тахов подчерта, че фермерите губят конкурентоспособност не по своя вина, а заради "неравнопоставеност спрямо вноса" от трети страни, които не спазват строгите екологични стандарти на ЕС.

"ЕС не може да изисква по-високи стандарти от своите фермери, докато позволява внос на продукти, който не ги спазва", категоричен бе Тахов. Той настоя за запазване на сегашните нива на подпомагане и изравняване на директните плащания (външна конвергенция) – тема, която България поставя на масата от години, но среща отпор от нетните донори в съюза.

Скритата цена на протекционизма

Изявлението на министъра идва на фона на продължаващото напрежение между зърнопроизводителите и държавата. Искането за по-строг контрол върху вноса и "ефективни предпазни механизми" на практика цели ограничаване на по-евтината конкуренция. Макар това да е изгодно за производителите, икономическата логика сочи, че подобни мерки ограничават избора на пазара и задържат цените за крайните потребители изкуствено високи.

"Разходите за енергия, торове, фуражи, труд и услуги продължават да се увеличават, докато пазарната възвръщаемост остава несигурна", обобщи ситуацията Тахов, подготвяйки почвата за нови искания за държавни помощи в сектора.