Потънал кораб от времето на пирамидите изплува край Анталия

Археолози откриха най-старото известно корабокрушение в света на морското дъно край остров Кекова в турската област Анталия, съобщават от BBC. Търговският плавателен съд е потънал преди между 4 400 и 4 700 години през Ранната бронзова епоха – по времето, когато в Египет са издигали Голямата пирамида в Гиза. Дървеният корпус на десетметровия кораб отдавна е изчезнал, но част от керамичните съдове от товара му са оцелели непокътнати на 30 метра дълбочина и все още пазят видими следи от продуктите, които древните моряци са превозвали през Средиземно море.

Капсула на времето под вълните

Експедицията е ръководена от професор Хакан Йониз от университета „Акдениз“ в Турция, който оглавява екипа на Асоциацията за средиземноморска археология. Водолазите са работили при строги ограничения заради дълбочината, която им е позволявала да прекарват под водата едва по 30 минути на едно гмуркане. На подводния склон близо до брега на Кекова те са разкрили три големи каменни котви – доказателство, че плавателният съд е носил резервни съоръжения за дълги преходи, както и над 30 керамични съда за съхранение, известни като амфори.

„Корабокрушението е капсула на времето на морското дъно“, заяви професор Хакан Йониз, цитиран от BBC. Липсата на запазена дървесина или други външни органични елементи първоначално е възпрепятствала използването на радиовъглеродно датиране за определяне на точната възраст на катастрофата. Вместо това учените са анализирали специфичната форма на керамиката. Съдовете от Кекова се отличават с две дръжки, характерна изпъкнала линия в средната част и плоско дъно. Според ръководителя на проучването този дизайн съвпада напълно с амфори, открити при разкопки в Египет и Близкия изток, чиято възраст от 4 400 до 4 700 години е категорично доказана.

„Сравнявайки техниките на декорация, можем категорично да кажем, че нашето корабокрушение е от Ранната бронзова епоха. Това е сто процента сигурно“, коментира професор Хакан Йониз. Част от крехките артефакти вече са извадени на борда на изследователския кораб, където преминават през внимателна консервация след хилядолетията, прекарани в солената вода.

Мистериозната течност в древните съдове

След изваждането на амфорите на повърхността, те са били изследвани от доктор Карин Совада – археолог от университета „Маккуори“ в Австралия. Някои от глинените съдове са били напълно здрави, а при огледа на вътрешността им учената се е натъкнала на неочаквана находка: гъст, лъскав остатък, полепнал по стените.

„Погледнах вътре и едва не припаднах. Не можех да повярвам колко много от остатъка се виждаше. Не бяха просто отделни петна – голямо количество от този материал все още стоеше вътре“, разказа доктор Карин Совада, цитирана от британската медия. В момента научният екип провежда лабораторни анализи, за да установи точния химичен състав на превозваната стока.

„Може да е зехтин, може да е вино, може да са дървесни смоли“, поясни доктор Карин Совада. Тя допълни, че наслояванията може да са резултат от многократното използване на керамиката в древността: „Възможно е този остатък всъщност да е резултат от повторна употреба на съдовете. Тези делви са огромни – не са неща, които просто изпращаш с кораб и повече никога не виждаш. Хората са ги изпразвали при пристигането и потенциално са ги използвали в продължение на много, много години“.

Древните маршрути и българската следа в рекордите

Находката край Анталия дава нова светлина върху мащабите на морската търговия в древния свят. По данни на археолозите корабът е потеглил от пристанище по източното крайбрежие на Средиземно море (региона на Леванта). Учените смятат, че крайната му цел е била или древният град Троя в днешна Северозападна Турция, или минойската цивилизация на остров Крит. Водите около остров Кекова обаче са известни със своите силни течения и резки ветрове, които са погубили стотици плавателни съдове през вековете – само преди броени дни турските власти и екипът на професор Йониз обявиха и други значими находки в същия акваториален пояс край Кумлуджа и Адрасан, включително кораб с медни слитъци от Кипър и античен съд със стотици керамични чинии от първи век преди новата ера.

За изследователите най-силният момент при спускането на 30 метра дълбочина остава прекият допир с човешките съдби зад потъналия товар. „Ние сме първите хора, които докосват тези предмети след 5 000 години. Винаги мислим за моряците, за производителите на амфорите и за човека, който е носил амфората на раменете си до кораба, както и за жените, които са чакали съпрузите си, а те за съжаление не са могли да се завърнат“, сподели професор Хакан Йониз.

С датирането си отпреди 4 700 години откритието край Кекова официално оглавява световната класация за най-стари потънали кораби. До този момент първото място се държеше от корабокрушение край южния гръцки остров Докос, датирано отпреди около 4 200 години. Британската медия изрично припомня и още един световен рекорд, който принадлежи на българската акватория: най-старият известен потънал кораб в света, при който дървената конструкция все още е запазена, се намира на дъното на Черно море край бреговете на България и е на възраст около 2 400 години.