Младият мъж вървял пеша в дъжда с половин хляб под мишница, изоставен от родителите си в Италия

Известната българска поетеса и писателка Гълъбина Митева сподели за разтърсваща среща на пътя, която е можела да завърши фатално. Инцидентът се е разиграл в тъмните часове на денонощието, при лоши метеорологични условия, докато авторката е пътувала към съседен град за пратка.

На косъм от трагедията

Митева разказва, че е шофирала в условия на гъста мъгла и дъжд, когато на пътя между две села внезапно се е появил човек. Мъжът е вървял в тъмното, без никакви светлоотразителни елементи, плътно вдясно на пътното платно.

"По средата между две села - щях да блъсна човек! Вървеше в тъмното и в мъглата, извън населено място, без никакви светлинни обозначения", споделя развълнуваната писателка.

Вместо да продължи пътя си, Митева е обърнала автомобила и се е върнала при пешеходеца. Тя описва мъжа като млад човек, роден през 1991 година, облечен с тънко лятно яке и пробити обувки, стискащ половин хляб под мишницата си.

Съдбата на "ничиите" деца

Разговорът в автомобила разкрива тежката житейска история на пътника. Младият мъж е израснал в домове за сираци, след като родителите му са го изоставили в годините на прехода, за да заминат за Италия.

"Родители имал (кой няма). Без родител няма как да се пръкнеш на тоя свят. Но го оставили по времето на Прехода в някакъв такъв Дом - и запрашили за Италия. И повече нямало от тях ни вест, ни кост", разказва Митева.

Мъжът е вървял пеша от две села разстояние, търсейки препитание и подслон, след като обещаната му работа е била отказана поради липса на постоянен дом и неугледен външен вид.

Помощ в нощта

Писателката е транспортирала премръзналия мъж до денонощна бензиностанция близо до село Търнава. Там му е осигурила храна и топли напитки, като е потърсила съдействие от служителите за намиране на временна работа и подслон при местни стопани.

В своя емоционален разказ Гълъбина Митева прави горчива съпоставка между грижата за бездомните животни и безразличието към хората в беда.

"Тук са по-рядко бездомните хора... За сметка на бездомните кучета и котки. Тях ги има, не мога да се оплача. Затова се прехвърлих на тях. С тях е лесно... Но с хората, с хората... Много ми е тежко за хората, които си нямат дом, подслон и топлина", завършва с тъга авторката.