Ако нищетата на българската здравна система имаше лице, то може да се каже, че това е държавната болница в Ловеч.

Институцията е на ръба на фалита заради това, че между стените й дълго време процъфтява частна клиника. Това се случва в най-бедната страна в ЕС, се казва в анализ на Франс прес, цитиран от БГНЕС.

"Ние сме гладни!", наскоро скандираше персоналът на това здравно заведение, преди да получи окончателно заплатите си.

Ако тази болница с регионален фокус не ви е достатъчна, то тя все пак е събрала богат избор от специалисти, но в частния сектор. Десет години клиника специализирана по интензивно лечение и кардиология работи в сърцето на общинското здравно заведение.

„Те извършваха само скъпите операции, които се възстановяват от здравната каса, но пациентите преди и след операцията лежаха в нашата болница. Печалбата беше за тях, а разходите за нас“, казва Невяна Борисова, медицинска сестра в обществената болница.

Откриването на частни клиники в държавните институции е разрешено от българското законодателство, но само при условие, че дейностите не се припокриват, като целта е да се предложи пълен набор от грижи за цялата територия, която болницата обслужва.

Но според главният прокурор на страната Сотир Цацаров това устройство е грешно и е „един от основните канали за злоупотреби с общественото здраве“. Със съучастието на някои болнични служители.

Парите от болницата в Ловеч, град в сърцето на България, се източват наполовина. „Четири отделения, включително кардиологията, трябваше да бъдат затворени“, свидетелства Севда Кулинска, анестезиолог в обществената болницата.

Частната болница наскоро се премести в помещения извън сградата на обществената структура, пише Франс прес. Служителите й отричат да има нарушения.

„Регионалната болница е жертва на нейните мениджъри. Персоналът е стар и му липсва инициативност. Ние винаги сме си плащали за услугите им“, каза главната счетоводителка на частното лечебно заведение Илиана Костова.

Във Враца, град в северозападната част на страната, управителите на болницата са сключили договор с частна кардиологична клиника на… 300 км от града. Тази клиника не е изпълнила нито една от предвидените в договора точки, но е прибрала няколко милиона евро, чрез представяне на фалшиви фактури за възстановяване.

Одит установи, че „най-малко 13 държавни болници са на ръба на фалита, докато частните структури в тях процъфтяват“, заяви говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова.

Случаите в Ловеч и Враца са обект на съдебни разследвания. Правителството наскоро обяви, че ще осигури финансовата подкрепа за оцеляване на тези институции.

„Случаите на корупция не са достатъчни, за да се даде обяснение, защо общественото здравеопазване запада и се доближава до бедственото“, заяви директорът на Окръжната болница в Шумен Атанас Атанасов.

Според него моделът на самофинансиране наложен на болниците е основният отговорник за липсата на равновесие, тъй като някой специалности, например спешната помощ, хематологията и патоанатомията „ не са печеливши“.

Разходите за обществено здравеопазване в България са два пъти по-ниски от средните за Европа. А осигурените български пациенти плащат 48% от разходите от джоба си, което е най-високият процент в Европейския съюз, където средната стойност е 15%, според данни от Брюксел.

Продължителността на живота в България е все още най-ниската в ЕС - 74,7 години, 6 години под средното за Европа.

„Моята операция се проведе в известна болница в София. Хирургът след това ми се обади, за да повторим операцията в частна болница в предградията, където той също работи“, каза инженер Петър Кадийски.

Заради недоволството от заплатите си - около 500 лв. за лекар и 350 лв. за медицинска сестра, персоналът в здравеопазването излиза на протести, които стават все повече.

„Нощната услуга се заплаща малко повече от билет за градския транспорт“, казва Лиляна Петрова, акушерка в Плевен.

Около 30 000 медицински сестри са напуснали България в рамките на 10 години, много от тях отиват в Германия и Великобритания, където им се плаща 10 пъти повече. „Лекарите достигат пенсионна възраст, кой ще работи след това?“, опасява се онколог от София.