България миналата година се присъедини към Европейския банков съюз и Европейския валутен механизъм ERM II

България може да се присъедини към еврозоната през 2024 година, но страната е разединена относно перспективата да изостави националната си валута и да се включи в клуба на еврото. Това пише Франс прес в анализ, посветен на нагласите в страната и възможния ѝ път към еврозоната, предаде БТА.

България миналата година се присъедини към Европейския банков съюз и Европейския валутен механизъм ERM II, където всяка страна членка за валутния съюз трябва да остане поне две години, преди да бъде приета в еврозоната.

Планираният валутен курс е 1,95583 лева за едно евро - същата стойност на националната валута, която страната поддържа от създаването на еврозоната през 1999 година.

Новото правителство, което встъпи в длъжност по-рано този месец след година на политическа безизходица, обеща да "предприеме всички необходими стъпки за присъединяване към еврозоната", припомня АФП.

Финансовият министър Асен Василев призова за "широк обществен дебат", за да бъдат убедени скептиците.

Много българи обаче се страхуват от повишаване на цените, тъй като все още помнят икономическата криза от 1996-97 година, когато 14 банки фалираха, а инфлацията скочи до над 300 процента.

Под натиска на Международния валутен фонд България въведе независим валутен борд, който фиксира обменния курс на лева. Възприеман от някои като "усмирителна риза" за правителствената политика, валутният борд понижи инфлацията и помогна на редица български правителства да държат финансите под контрол. Държавният дълг на страната е сред най-ниските в ЕС - приблизително 24 процента от брутния вътрешен продукт (БВП). Когато България се присъедини към еврото, някои от предпазните механизми, предлагани от валутния борд ще изчезнат, и страната вероятно ще може да тегли кредити при по-ниски лихви, което тревожи някои ръководни фигури. Василев се изказа в полза на въвеждане на други инструменти на тяхно място, за да се избегне навлизане на страната в дългова спирала.

Освен възможните "капани" у дома, Василев е наясно, че е възможно също така сред останалите страни членки да липсва политическа воля за присъединяването на България, отбелязва АФП.

Макар да е най-бедната членка на ЕС, страната изпълнява макроикономическите условия за присъединяване към еврозоната. Европейските партньори обаче са разтревожени от високото ниво на корупция.

Франс прес цитира европейски източник, според който "има съмнения в България и системите й" за борба с проблеми като прането на пари и корупцията.

В центъра на програмата на новото правителство е именно прекратяването на този тип практики, но то ще трябва да измине известен път, преди да убеди ЕС, че е успяло, пише АФП.