Агенцията отчита макроикономически дисбаланси и висок бюджетен дефицит

Международната рейтингова агенция Фич запазва прогнозата си за икономически растеж на България от 2,8% за настоящата 2026 година, но предупреждава за ясни признаци на макроикономически дисбаланси, съобщават от БТА. Според официалните данни основен двигател на икономиката остава силното вътрешно потребление, докато повишената инфлация и растящият бюджетен дефицит създават рискове в първите месеци след присъединяването на страната към еврозоната.

Инфлация и макроикономически дисбаланси

За настоящата година анализаторите запазват прогнозата си за растежа на българската икономика, като очакването за 2027 година също остава без промяна – растеж от 2,9%. За първи път се представя прогноза и за 2028 година, когато темпът се очаква да се забави до 2,4%. Икономическият растеж остава близо до 3% от 2024 година насам въпреки външните сътресения и слабото нарастване на икономиката на Европейския съюз. В следващите години се очаква по-бавно нарастване на вътрешното търсене и подобряване на експорта.

По-съществена промяна спрямо оценката от месец март се отчита при инфлацията. Прогнозата за 2026 година е повишена от 3,8% на 4,9%, а за 2027 година – от 3,8% на 4%. През 2028 година средногодишната инфлация се очаква да се забави до 3,5%, но ще остане над средното равнище за държавите от рейтинговата група ВВВ.

Експертите отчитат дисбаланси, произтичащи основно от силното номинално нарастване на заплатите през последните три години. Разходите за труд на единица продукция се увеличават кумулативно с 36,4% за трите години до 2025 година, което е около четири пъти над прага от 9%, използван в процедурата на Европейския съюз. Ръстът на доходите стимулира потреблението, но същевременно увеличава вноса и разширява дефицита по текущата сметка. Агенцията прогнозира той да достигне 7,4% от брутния вътрешен продукт през тази година.

Бюджетен дефицит и дълг

Прогнозата за бюджетния дефицит през 2026 година също е влошена значително. Очаква се дефицит от 4,6% от брутния вътрешен продукт при прогнозирани през март 3,2%. Увеличението се обяснява с отложения ефект от предишни мерки за повишаване на разходите и очаквания ръст на публичните инвестиции. Правителството планира те да достигнат 5,8%, но от Фич допускат, че част от капиталовите разходи на общините няма да бъдат изпълнени.

Въпреки че за 2027 година прогнозата за дефицита е подобрена на 3,8%, фискалната политика остава разхлабена. Отбелязва се фактът, че България се намира в процедура при прекомерен дефицит само броени месеци след официалното си присъединяване към еврозоната на 1 януари.

Очакваното съотношение на държавния дълг към брутния вътрешен продукт нараства от 30,5% на 31,7% за настоящата година, а през 2028 година се очаква да достигне 34,1%. Въпреки това увеличение, показателят остава сравнително нисък на фона на останалите държави от Европейския съюз.

Банкова система и бъдещи оценки

Членството в еврозоната укрепва банковата система чрез надзора и механизмите за ликвидност на Европейската централна банка. Родните трезори остават добре капитализирани, ликвидни и печеливши, но експертите предупреждават, че бързият ръст на кредитирането на домакинствата може да създаде рискове за качеството на активите в бъдеще.

До повишаване на рейтинга в следващите периоди може да доведат забавяне на растежа на заплатите и кредитирането, по-ниска инфлация и свиване на дефицита по текущата сметка. При извънредни рейтингови действия през юли миналата година Фич и Стандард енд Пуърс Глоубъл Рейтингс повишиха дългосрочния кредитен рейтинг на България до ВВВ+ със стабилна перспектива именно заради предстоящото приемане на еврото. Към момента Мудис Рейтингс също запазва оценката на страната на съпоставимото равнище Ваа1.